Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Българският народен танц е Deja Vu за родолюбието

Снимка: facebook/ ансамбъл Чинари

Символите на родолюбие обсъждаме тази седмица в "Радиоприемница". Първият разговор е с хореографа Асен Павлов - възпитаник на Националното училище за танцово изкуство, където преподава в момента. Завършил е Академията за музикално и танцово изкуство - Пловдив. Бил е артист-балетист в Националния фолклорен ансамбъл ”Филип Кутев”, главен хореограф на ансамбъл ”Гоце Делчев” - София. Той е художествен ръководител и хореограф на ансамбъл ”Чинари” - София. Асен Павлов е носител на наградата “Сребърна Лира”.

Родолюбието тръгва от древния ни корен към рода и Родината, в който е закодирана любов. По този начин разсъждават хора, които се занимават с български фолклор. Типичен пример са народните танцьори, които се отнасят към танца като ценност.

Тайната на танца се предава като усещане във времето. Българският род е обречен генетично да бъде музикален и танцувален, но от години се спря да се пее и танцува. В съвремието ние консумираме изкуството, но не го съпреживяваме, сподели в "Радиоприемница" Асен Павлов.

Все пак може да се отбележи, че българите се адаптират напоследък към народните си танци в клубове. Първите причини за този любителски избор са прагматични - антистрес терапия и смъкване на килограми. В този смисъл това е ритмотерапия, медитация и физическа хармония, т.е. комплекс от емоции на духа и тялото. На по-късен етап идва осъзнаването, че това е социално място, на което откриваш нови хора и преоткриваш традициите си.

Съвършенството в танца се постига когато всички пулсират заедно, когато са налице всички елементи - да си в ритъм, да си в синхрон с всички останали и да си отпуснат емоционално. Българите преживяваме народния танц като естествен процес, можем да стигнем до свръх емоционално ниво, с което се постига физическо пречистване. Нестинарството е пример за преминаване на емоционалния праг и изпадането в транс. Това прераждане в огъня не е възможно при чужденците. Те предимно се забавляват нашите традиционни танци. 

Още от разговора на Добрина Добрева с Асен Павлов може да видите в прикаченото видео.






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
С кмета Галя Захариева

С любов не само на 4 лапи

Радиокафе гостува на Община Нова Загора в едно съвместно предаване на Радио София и Радио Стара Загора. В първия час на Радиокафе ни гостува кметът на Община Нова Загора г-жа Галя Захариева . Изнесеното ни студио е на Празника на децата и кучетата - любов на 4 лапи: "Никога не е късно да преоткриеш себе си. Стигнах до ниво национален отбор по..

публикувано на 29.09.24 в 12:24

Софийски разкази - Градски митове и легенди

Разходка из центъра на София развенчава някои градски митове и легенди, като този за уж изровената от бомба вдлъбнатина пред сегашната градинка "Кристал" Каква е истината за т.н. "дупка" и откога е тя, както и за други известни места, като ул. "Търговска", която също не е изцяло жертва на бомби - в звуковия файл:

публикувано на 29.09.24 в 10:35

Историята оживява - архимандрит професор Евтимий Сапунджиев

Кой е архимандрит професор Евтимий Сапунджиев? Защо личността и делата му са с толкова съществен принос в развитието на богословието в България? Той  е духовник, учен, апологет, учител, общественик и пламенен защитник на християнството.  През тази година отбелязваме 140 лета от неговото рождение. Архимандрит Евтимий е роден в Копривщица на 25 юли..

публикувано на 28.09.24 в 16:00

Софийски разкази - Изгубените софийски символи

Разговорът е със Здравко Петров от “Исторически маршрути”. Старата централна гара е един от тези изгубени символи - тя служи от 1888, когато железницата стига до София. Кои са архитектите и инженерите ѝ, както и за други символи на града - в звуковия файл:

публикувано на 28.09.24 в 15:00
Юлиян Стоянов и Илко Градев

Пресечните точки като трето течение

Юлиян Стоянов и Илко Градев са членове на септет The Crossing Points Collective. Третото течение в джаза  (The Third Stream) съществува от над половин век и е много хубаво, че в България млади музиканти продължават търсенията на първопроходците ни в него, в лицето на Милчо Левиев, Симеон Щерев и останалите членове на квартет "Фокус". Акордеонистът и..

публикувано на 28.09.24 в 13:39

Когато хората са се събирали да свирят

Наградата за принос към музикалното изкуство акад. Марин Големинов - от Кюстендил се включва Лили Големинова: "Наградата се връчва на рождения му ден, а той е роден в годината на Независимостта. Тогава хората са се събирали да си свирят в камерни състави. Младите от второто поколение български композитори отиват да се учат в чужбина - той..

публикувано на 28.09.24 в 13:20
Кирил Карамфилов

Повдигаме завесата към убиец номер едно

С проф. Кирил Карамфилов говорим за Световния ден на сърцето - 29 септември: "Традиционно това е ден, в който се опитваме да привлечем вниманието към здравословния начин на живот, да познаваме и нормата, и патологията. Повдигаме завесата към убиец номер едно. Ентусиазмът е заразителен от младите към родителите им. Кулминацията на събитието е разходката..

публикувано на 28.09.24 в 13:03