Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Лясковец - градът, известен със своите градинари

В рубриката ни "Компас" днес ще ви заведем до Лясковец – градът, известен със своите градинари, които са едни от най-добрите в своя занаят още в края на 18 век.

Град Лясковец е в началото на Предбалкана, източно от Арбанашкото плато, в подножието на скалата, върху която се намира манастирът "Св. св. Петър и Павел". Отстои на 10 км североизточно от Велико Търново, на 2 км югоизточно от Горна Оряховица и на 5 км южно от река Янтра. Историческите извори свидетелстват за наличието на селище по тези места още в каменно-медната епоха - IV хил. пр. н. е. По-бързо развитие Лясковец получава по време на Второто българско царство, благодарение на изграждането на Петропавловския манастир. Там е открито и първото богословско училище в България. Територията на днешния град се обособява около XVII век - разказва ни Сергей Добрев, уредник на Музея на гурбетчийското градинарство в Лясковец.

Музеят на гурбетчийското градинарство в ЛясковецПетте махали, от които се оформя Лясковец, са носели имената на светците-патрони на църквите, за които ни разказва Сергей Добрев -  Св. Атанас, Св. Васил, Св. Георги, Св. Димитър и Св. Никола. Името на града произлиза от дървото леска или лешник, което е било характерно за района в миналото. За съжаление, сега лешници се срещат много рядко. Първоначалното звучене на името е Лясковица, което по-късно преминава в Лясковец. Една от най-интересните легенди, свързани с положението на селището по време на турското робство, която намира и известно потвърждение в исторически документи, е дадена от Цани Гинчев, който пише: Лясковец, преди да дойдат тук турците от Анадола, било село на някоя си царска дъщеря и тази царска дъщеря после я дал баща й на султан Мурад за жена и тя още приживе го направила вакъф, т.е. да не могат наследниците да го делят, нито да го дават другиму, а да остава на всичкия род, и да му взема дохода онзи, комуто се пада по ред, и от тогава станало вакъф.

Лясковец е обявен за град през 1880 година с "предписание" на Търновския окръжен началник. След 1905 година населението на града започва да намалява, а причината - пренаселеността му и характерния поминък - градинарството. Поради липсата на достатъчно обработваема земя, много хора са били принудени да търсят препитание за себе си и семействата си в чужбина или други градове на страната ни. Някои от тях са се връщали - разказва още Сергей Добрев от Музея на гурбетчийското градинарство.

Още за славата българските градинари, които и до днес е жива в Унгария, може да научите на място в Музея на гурбетчийското градинарство в Лясковец. В него са изложени редица пособия и земеделска техника от онова време, а макет пресъздава оригиналните решения на лясковските градинари в напояването и обработката на земята.

Какво още можем да научим, ако посетим Лясковец - чуйте от репоретра ни Красимир Мартинов.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пианото е най-естествено, ние не свирим на него, то свири на нас

Надежда Йоцова е израснала в музикална къща – баща ѝ е Христо Йоцов, емблематична фигура в българския джаз, майка ѝ е цигуларка в Симфоничния оркестър на БНР, нейният дядо Георги Йоцов е изтъкнат обоист от Софийската филхармония (със сериозен интерес към барока), баба ѝ Рина Ранджева е пианистка…можем да продължим да изброяваме, но Надежда върви по..

публикувано на 23.02.25 в 09:42

Нова музика за стари филми

Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..

публикувано на 22.02.25 в 16:39
Лесничеят Васил Попов

Историята оживява - Лесничеят Васил Попов, част първа

Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..

публикувано на 22.02.25 в 16:00

Софийски разкази - Софийска хроника. София след Освобождението (1878-1885)

Разговорът е със Здравко Петров -  урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии."  Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..

публикувано на 22.02.25 в 15:00
Вивиа Ники

Северът със скритите му красоти

Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.

публикувано на 22.02.25 в 14:49

Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство

Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..

публикувано на 22.02.25 в 13:40
Мария Маринова и Евгения Селвелиева

Мечталище - културен хъб

Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места.  Реално има супермного..

публикувано на 22.02.25 в 11:35