Българите не мразят бежанците, но изпитват страх от тях. Това е изводът от национално социологическо изследване, направено от Фондация „Фридрих Еберт” и Института за икономика и международни отношения. Двете организации инициираха и кръгла маса по темата "влияние на бежанската криза върху българското общество и българската икономика".
Според 78,3 процента от анкетираните пълнолетни българи смятат, че бежанците ще са в тежест на икономиката ни. В същото време на въпроса "Трябва ли ЕС да помага на мигрантите, търсещи убежище на негова територия“, 28 на сто отговарят утвърдително, докато на противоположното мнение са 46,5 процента от хората.
Сред аргументите на мнозинството с най-голяма тежест е опасението, че сред бежанците има и терористи. Така смятат 18,8 на сто от онези, които не искат ЕС да помага. 16,7 процента от интервюираните обясняват отрицателните си отговори с това, че цитирам "България е зле икономически и не може да се грижи за собственото си население".
Сред поддръжниците на тезата, че ЕС трябва да помага, 43,9 на сто казват, че трябва да им се помага, защото това е човешко, а 23 процента искат ЕС да помага само на бежанците, които бягат от военни конфликти. От друга страна 57 процента от обществото е на мнение, че решението на проблема трябва да е общо за всички страни в ЕС, като е против квотното разпределение на бежанци у нас.
От изследването става ясно още, че по-голямата част от българите - 47 на сто, не се страхуват от бежанците. От друга страна 34,1 процента изпитват страх, защото по принцип се страхуват от хора с различна религия, 23,6 на сто пък смятат бежанците за заплаха, защото се страхуват от хора с различен етнос. 4,6% пък откровено признават, че мразят бежанците.
Страховете от чуждите граждани са най-засилени хората между 41 и 60 години. Отношението към бежанците в България не е еднозначно и силно се влияе от публичните послания, коментира директорът на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков.
Подробностите по темата може да научите от репортажа на Красимир Мартинов.
В края на седмицата анализатори във "Форум" продължават да коментират последните стъпки на български политици в търсене на изход от кризата. Освен продължаващите преговори за редовно правителство, те се спряха на новината за официално полученото от Кирил Петков обвинение на прокуратурата за арестите на Борисов, Горанов и Арнаудова, можем ли..
През започналата 2025 г. общините са изправени пред три големи предизвикателства : 1. Изпълнението на проекти . Те са финансирани по три линии – от Инвестиционната програма, от Плана за възстановяване и устойчивост и от оперативните програми на ЕС. Предстои стартиране на програмата за селските райони; 2. Реформата в системата..
С настъпването на новата 2025 година една от основните храни на българската трапеза - хлябът, отчете ръст в цената си между 20 и 30 на сто. Като причина за ценовия скок се изтъква връщането на 20-те процента ДДС ставка, а според разчетите на Министерство на финансите става ясно, че завишаването на цената е с цел попълването на дупките в новият..
На 1 януари 2025 г. Полша пое председателството на Съвета на ЕС. Основен приоритет пред полското председателство ще е сигурността в Европа, каза пред Радио София посланикът на Република Полша в България Н. Пр. Мачей Шимански. "Хората искат да са сигурни от всякакви заплахи и искат да живеят добре“, посочи той. Н. Пр. Мачей Шимански..
Тя е на световно ниво във всичко, което прави – по талант, по перо, справя се добре и като драматуррг, тя е Елена Телбис – мултифункионален плеймейкър в изкуството. В нейната скромност тя не желае да я наричат драматург, редом с големите имена като Константин Илиев и Стефан Цанев, но дебютът й за спектакъла “Боклук“ печели награда в..
Липсата на приет бюджет и удължителен закон създава сериозни проблеми за небитовите потребители на електроенергия. Няма регламентиран механизъм за компенсиране на свръхвисоките цени, което води до значително напрежение сред предприятията, стана ясно на среща с медиите на работодателските организации и представители на синдикатите...
Трите партии ГЕРБ-СДС, БСП и ИТН не са достатъчни, за да се стигне до редовно правителство. Нужна е подкрепа от четвърта политическа сила , но тук се отваря поле за спекулациите. Това коментира пред БНР-Радио София политологът Георги Киряков . "Досега най-добре щеше да е, ако всяка страна от преговорите направи отстъпка. Но това не..