Въпреки известния напредък в последните 3 години, българските ученици са с най-ниски постижения по четене и математика в целия ЕС - съответно 39,4% и 43,8%. За сравнение, при Естония, която е с най-добри показатели, от този вид грамотност са лишени около 9 на сто от децата.
В доклада се посочва още, че през 2014 г. процентът на преждевременно напускане на училище у нас е 12,9 на сто, като най-висок е той в Северозпадния регион - 20,8 %, а най-нисък в югозападния, в който попада и София - 5,9 на сто. Същевременно почти една четвърт от ромските деца между 7 и 15 години са извън образователната система.
В заложената стратегия за развитието на образованието в България до 2020 година среднистите, продължаващи своето образование във висшите училища, трябва да достигне 36 на сто. За България този процент през 2015 г. е около 30 – се казва още в доклада.
България наскоро е приела Закона за училищното образование, който ще осигури рамка за всеобхватни реформи, необходими в училищната система, сред които модернизиране на учебните програми и подобряване на обучението на учителите.
В мониторинга на ЕК за образованието в България се посочва още, че страната ни изостава и по отношение на намирането на работа след дипломиране. Средните данни за ЕС показват, че 70,8% от току-що завършилите започват работа по специалността си, докато у нас това е така за 52,6 на сто от дипломиралите се.
Около половината от всички студенти в България учат в 6 от общо 52 професионални области: икономика, администрация и управление, право, комуникации и информационни технологии, педагогика и туризъм. България и Румъния са на последните места по участие на възрастни (от 25 до 64 години) в дейности по учене през целия живот - се посочва още в мониторинговия доглад на ЕК за образованието.
Основният извод е, че България трябва да подобри цялостно качеството на училищната образователна система, нейната ефикасност, а капацитетът на висшето образование - да отговори на нуждите на пазара на труда.
Чуйте повече за изводите и препоръките в доклада.
Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..
Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..
Разговорът е със Здравко Петров - урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии." Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..
Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.
Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..
Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места. Реално има супермного..
Festeaval – фестивал на чая, представен ни от Илиана Елиас: "Много чай от цял свят, български билки, богата палитра от вкусове - това вече е осма поредна година. Имаше различни събития в различни браншове и в България много чай не се пие - само когато сме болни. Има жажда за култура." Още любопитни неща за чая и културно-образователната им..