Шокиращи факти от местата за лишаване от свобода разкри омбудсманът Мая Манолова при представянето на „Доклад на Националния превантивен механизъм“ за 2015 г.
Материално-техническата база на всички места, в които по някаква причина гражданите са лишени от свобода, е в окаяно състояние. Най-потресаващо е положението в затворите в Бургас, Варна и Сливен, твърди омбудсманът Мая Манолова.
Мая Манолова посочи още, че са констатирани сериозни проблеми в медицинското обслужване. Стоматологичната помощ на затворниците най-често се изчерпва с вадене на зъб.
Специално внимание в доклада е обърнато на единствения женски затвор у нас - този в Сливен.
Близо 82% от затворничките в Сливен са зад решетките за ненасилствени престъпления, най-често дребни кражби. В същото време близо 50% са майки на малолетни деца. Най-големият социален проблем е, че те нямат възможност да поддържат семейни контакти и са откъснати от общността.
Втората голяма тема в доклада на "Националния превантивен механизъм“ за 2015 г. са хората с психически заболявания.
50 000 е броят на хоспитализациите в психиатрични заведения годишно. Общите разходи за психиатрични дейности са 93,5 млн. лв. годишно - под 3% от общия бюджет за здравеопазване. Редом до всички изброени типични проблеми в психиатриите липсват кадри, заплатите са твърде ниски и не биха мотивирали специалистите. Много често в болниците започват работа изписани пациенти. Общественият посредник смята, че основният проблем е финансирането.
Третата тема, изложена от Мая Манолова в доклада, е посветена на състоянието на миграционните и бежанските центрове. Децата са най-уязвими, твърди Мая Манолова.
Сред другите теми в доклада, представени от омбудсмана бяха още: защитата на децата в конфликт със закона, предложението да бъдат закрити интернатите и да бъде реформирано детското правосъдие; да се увеличи броят на институциите за възрастни с ментални проблеми; в арестите да се подобрят базата, храната и да се информират задържаните за правата им. В новите медико-социални институции за деца да се наблегне върху кадровата политика, е записано още в доклада на "Националния превантивен механизъм“ за 2015 г.
Днес "Радиокафе" гостува на Община Цариброд – Република Сърбия. Какви ще бъдат предизвикателствата пред българите, които живеят тук през новата година? Това е поредното съвместно предаване на Радио Телевизия Цариброд и Радио София. Зоран Джуров – Председател на Общински съвет Цариброд е първият ни събеседник: "Глобално нещата не са се..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..
Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..
Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила за хайдутина - да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...
Националната галерия „Квадрат 500“ представя 21 графични листа на Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Подробностите - от Калин Николов, уредник на фонд „Чуждестранна графика“:
Нели Симеонова, изпълнителен директор на компания „Антарта“ за възобновяването на производството на оригиналната българска космическа храна. Техният партньор, Институтът по криобиология и хранителни технологии трети в света е произвеждал космическа храна, а екипът на "Антарта" предлага висококачествени продукти за кратки и дълги пътувания в Космоса,..
С Йордан Радичков, внук на Йордан Радичков говорим за инициативата "Януари - месец на Радичков" която тази година е в Антарктика! Още в края на тази година всички издания на българския писател ще бъдат изпратени в библиотеката на нашата експедиция там: Благодарение на българската мисия в Антарктика и проф. Христо Пимпирев, новите издания с истории..