Лавров: Спирането на "Южен поток" не е било посрещнато еднозначно от всички страни в ЕС

Спирането на проекта "Южен поток" не е било посрещнато еднозначно от всички страни в Европейския съюз, въпреки решенията на Еврокомисията. Позицията е на руския външен министър Сергей Лавров, която той заяви по време на годишната си пресконференция. 

Той коментира повече от два часа и половина пред  журналисти теми от международния дневен ред през изминалата 2015 година и очакванията за 2016 година. Лавров постави акцент върху конфликта в Сирия, мирните преговори, които се очакват скоро да започнат между опозицията и режима в Дамаск, както и реализирането на Минските споразумения 2, които поставиха край на конфликта в Източна Украйна през 2015 година. Между темите от миналата година Сергей Лавров коментира и руско-българските отношения, които, според него, са много близки и допълни, че страните ни винаги са били свързани както в исторически, така и в културен план. 

По отношение на икономическите проекти Лавров каза, че не Москва е била инициатор на прекратяването на общите икономически проекти: 

Русия никога не е била инициатор на намаляването на търговско-икономическото и всяко друго сътрудничество с България. Това се отнасяше и за проекта "Бургас-Александруполис", от който България излезе едностранно и АЕЦ "Белене", и "Южен поток". Както призна Бойко Борисов, Брюксел не позволи да се строи "Южен поток".

Министърът на външните работи на Русия свърза прекратяването на “Южен поток“ с другия енергиен проект на Москва в Европа “Северен поток 2“. Той каза, че мотив за него, както и за “Южен поток“, е бил ненадеждността на транзита на газ през Украйна за Европа.                                                                      

Лавров коментира и ролята на кюрдите в конфликта в Сирия. Той обясни, че Москва им е помагала, но винаги чрез правителствата на Сирия и Ирак:                                                                                                         

Безусловно кюрдите сега са много, много ефективен отряд в борбата с така наречената "Ислямска държава". Ние отчитахме потребностите на кюрдите и когато им помагахме с руско въоръжение в борбата с ИДИЛ това винаги го правехме през централните власти както в Сирия, така и в Ирак, където живеят кюрди, воюващи срещу терористичната групировка.