От догодина Българското национално радио /БНР/ започва излъчване на 2-часово предаване всеки ден, което ще бъде за българите в Чикаго,САЩ. Това е първата точка на изнесена програма, извън територията на България, като плановете са да се разработят още програми за Западните покрайнини и българската диаспора в Украйна. Ръководството на Националното радио представи идеята на 11-та световна среща на българските медии по света.
БНР е спестило над 2 милиона лева от бюджета си за наеми на редиопредватели и заедно с комуникационната стратегия на МВнР е разработвло проект за т.нар. изнесени точки на излъчване, които да създават радиопрограми на български език за сънародниците ни в чужбина, обясни Христин Стрижлев, член на УС:
Да намерим начин да разширим територията на покритието на Българското национално радио извън България, в тези региони, държави и населени места, където има компактно българско население - това е идеята. И възможностите са две - или да се вземат лицензи за излъчване в тези региони, или да се наеме време във вече съществуващи радиоканали. Другата страна на проблема е да се създаде такова съдържание, което да бъде интересно за тези български общности, които са в чужбина.
В Атина колегите от българските медии по света станаха първите консултанти на проекта за съдържанието на новите радиопредавания. Повече оригинална българска музика, фолклор и етнография, повече срещи с успели нашенци, поискаха сънародниците ни. Особен интерес беше проявен към възможността да се използва съдържанието на Златния фонд на БНР след неговото дигитализиране, както за създаването на радиопродукт, така и за използването му при обучението в българските училища зад граница.
На финала на форума Фондът „13 века България“ връчи традиционната награда за българска медия в чужбина. Тази година отличието отиде при екипа на вестник „Роден край“ в Украйна, а неговата редакторка Дора Костова посвети наградата на всички бесарабски българи:
За осем-девет поколения, които вече са напуснали историческата родина, не е толкова лесно да се върнат към извора на българското, но все пак българите си знаят, че са българи. Езикът си е архаичен език, езикът е смесен, но, за да ги върнем в тези измерения, които напълно съответстват на българските ценности - това е вестинкът.