Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Райнер Вернер Фасбиндер - сега" в берлинския "Мартин Гропиус Бау": истории за отчуждение, копнеж, омраза, любов, падение и личностни кризи

"В киното искам да бъда като Шекспир за театъра, като Маркс за политиката и Фройд за психологията." Р.В. Фасбиндер
На 31 май един от най-значимите германски режисьори след Втората световна война Райнер Вернер Фасбиндер щеше да навърши 70 години. По този повод филмови институти в цяла Германия отново ни показват богатството на неговото творчество. Безспорно най-интересната експозиция е във водещото пространство за модерно и съвременно изкуство в Берлин "Мартин Гропиус Бау".

Изложбата в Берлин неслучайно се казва "Фасбиндер - сега". Тя представя много документи, работата по костюмите във филмите му, които са впечатляващи, както и невиждани интервюта със самия режисьор. Освен това специални таблети ни дават поглед към процеса от ръкописите на неговите първи филмови идеи и бележки до готовия вариант на филма. Изложбата представя романтика-анархист на новото германско кино и като безпощаден работохолик, но и като чувствителен на процесите в страната си критик на лепкавите буржоазни нормативи. Изложбата поема двойната перспектива: историческата и онази линия, която Фасбиндер продължава да държи в съвременността - онази на онеправданите, на ужасяващите еснафски порядки и расизма.

Фасбиндер е сътворил 44 пълнометражни филма, десетки театрални пиеси и  сериали, както и късометражни филми. Кариерата му продължава само 16 години и приключва със смъртта му на 37 години през 1982 г. след смъртоносна доза микс от кокаин, барбитурати и алкохол. Но и във филмите, и в живота си Фасбиндер не познава граници: ексцесивно пиене на алкохол, липса на сексуални граници и наркотици. А както и във филмите му, мъжете и жените любовници в неговия живот са изтъкани от болезнени спазми: омраза, мъст, страстна любов и копнежи.

Характерите във филмите на Фасбиндер са неприобщените хора, отчуждените, в някои от които прозира и  сексуална флуидност, и джендър проблематика, както и тенденции към саморазрушение в едно общество от стъклени емоции и социално неравенство. Любовните му мелодрами пък ни представят серия от женски характери, които експлодират в престъпни любови, криза на личността, омраза и падение, както можем да видим в "Бракът на Мария Браун", "Вероника Фос", "Горчивите сълзи на Петра фон Кант", "Лили Марлен", "Лола" и "Али: страхът изяжда душата".

Периодите в неговата работа преминават през епични продукции като сериала "Берлин-Александерплац" по романа на Алфред Дьоблин до дистопичната научна фантастика "World on awire". Очароващ е и начинът, по който Фасбиндер извиква призраците на миналото и Втората световна война, които нахлуват в Новата германска вълна от края на 60-те години.

Освен, че е автор на мелодрами, гангстерски филми, литературни адаптации и научно фантастични филми, той винаги експлодира в теми като любов, престъпление, труд, социална и емоционална експлоатация.

Следващото интервю е с една от наследничките на Райнер Вернер Фасбиндер, Юлиане Лоренц, директор на Rainer Werner Fassbinder Foundation, която ще разкаже в специално интервю пред Юлия Владимирова повече за изложбата в "Мартин Гропиус Бау", която може да се види от 6 май до 23 август, както и как филмовият език на германския режисьор отеква в общественото и днес.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пианото е най-естествено, ние не свирим на него, то свири на нас

Надежда Йоцова е израснала в музикална къща – баща ѝ е Христо Йоцов, емблематична фигура в българския джаз, майка ѝ е цигуларка в Симфоничния оркестър на БНР, нейният дядо Георги Йоцов е изтъкнат обоист от Софийската филхармония (със сериозен интерес към барока), баба ѝ Рина Ранджева е пианистка…можем да продължим да изброяваме, но Надежда върви по..

публикувано на 23.02.25 в 09:42

Нова музика за стари филми

Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..

публикувано на 22.02.25 в 16:39
Лесничеят Васил Попов

Историята оживява - Лесничеят Васил Попов, част първа

Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..

публикувано на 22.02.25 в 16:00

Софийски разкази - Софийска хроника. София след Освобождението (1878-1885)

Разговорът е със Здравко Петров -  урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии."  Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..

публикувано на 22.02.25 в 15:00
Вивиа Ники

Северът със скритите му красоти

Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.

публикувано на 22.02.25 в 14:49

Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство

Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..

публикувано на 22.02.25 в 13:40
Мария Маринова и Евгения Селвелиева

Мечталище - културен хъб

Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места.  Реално има супермного..

публикувано на 22.02.25 в 11:35