"Усещането на концерта в София беше сякаш съм на църковна меса, а не на обикновен концерт. Публиката беше толкова концентрирана"
Холандският майстор на лютнята и минималистичния звук Йозеф ван Висем отправи метафизичен замах в Първо студио на Българското национално радио, по покана на "Аларма Пънк Джаз". Освен, че Висем ни спретна интимно изживяване в истории, светове и места, които всеки рисува с магията на въображението си, той не направи просто концерт, а представление като "църковна меса", както самият той определи концерта си в София, впечатлен от изключителната концентрация на публиката в Първо студио.
Но кой е Йозеф ван Висем?
Роден е в Маастрихт през 1962 г., ходи на уроци по китара от малък, а един ден в стаята на учителката по китара забелязва лютня. Първо се изненадва от формата на този инструмент, след това от звука и традицията в миналото. Започва да разучава лютнята и да изживява работата с този звук все по-вътрешно и все по-духовно.
През 80-те години участва в пънк банда, а по-късно се издържа от собствения си бар в Грьонинген, който според ван Висем е бил убежище на странници, особняци и музиканти-авантюристи. В един момент изоставя рокендрола и заминава за Ню Йорк, за да се отдаде в продължение на години в обучение и работа с лютнята.
Повратен момент в кариерата му на музикант е срещата в лондонския Сохо с лошото дете на независимото американско кино Джим Джармуш, при която ван Висем му подарява свои дискове, а резултатът: три албума, в които Джармуш е на китарата, а преди малко повече от две години ван Висем е поканен да напише саундтрака към философската, вампирска филмова рокендрол поема "Само любовниците остават живи" (2013).
В аудиото можете да чуете за софийската публика, срещата с лютнята и емоцията на тази музика, защо тя е изключително добра за филми, за лютнята като символ на чистотата на природата най-много днес, когато дори кръвта не е хубава (по "Само любовниците остават живи") и пънка.
Интервюто е на Юлия Владимирова.
Днес "Радиокафе" гостува на Община Цариброд – Република Сърбия. Какви ще бъдат предизвикателствата пред българите, които живеят тук през новата година? Това е поредното съвместно предаване на Радио Телевизия Цариброд и Радио София. Зоран Джуров – Председател на Общински съвет Цариброд е първият ни събеседник: "Глобално нещата не са се..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..
Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..
Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила за хайдутина - да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...
Националната галерия „Квадрат 500“ представя 21 графични листа на Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Подробностите - от Калин Николов, уредник на фонд „Чуждестранна графика“:
Нели Симеонова, изпълнителен директор на компания „Антарта“ за възобновяването на производството на оригиналната българска космическа храна. Техният партньор, Институтът по криобиология и хранителни технологии трети в света е произвеждал космическа храна, а екипът на "Антарта" предлага висококачествени продукти за кратки и дълги пътувания в Космоса,..
С Йордан Радичков, внук на Йордан Радичков говорим за инициативата "Януари - месец на Радичков" която тази година е в Антарктика! Още в края на тази година всички издания на българския писател ще бъдат изпратени в библиотеката на нашата експедиция там: Благодарение на българската мисия в Антарктика и проф. Христо Пимпирев, новите издания с истории..