"Усещането на концерта в София беше сякаш съм на църковна меса, а не на обикновен концерт. Публиката беше толкова концентрирана"
Холандският майстор на лютнята и минималистичния звук Йозеф ван Висем отправи метафизичен замах в Първо студио на Българското национално радио, по покана на "Аларма Пънк Джаз". Освен, че Висем ни спретна интимно изживяване в истории, светове и места, които всеки рисува с магията на въображението си, той не направи просто концерт, а представление като "църковна меса", както самият той определи концерта си в София, впечатлен от изключителната концентрация на публиката в Първо студио.
Но кой е Йозеф ван Висем?
Роден е в Маастрихт през 1962 г., ходи на уроци по китара от малък, а един ден в стаята на учителката по китара забелязва лютня. Първо се изненадва от формата на този инструмент, след това от звука и традицията в миналото. Започва да разучава лютнята и да изживява работата с този звук все по-вътрешно и все по-духовно.
През 80-те години участва в пънк банда, а по-късно се издържа от собствения си бар в Грьонинген, който според ван Висем е бил убежище на странници, особняци и музиканти-авантюристи. В един момент изоставя рокендрола и заминава за Ню Йорк, за да се отдаде в продължение на години в обучение и работа с лютнята.
Повратен момент в кариерата му на музикант е срещата в лондонския Сохо с лошото дете на независимото американско кино Джим Джармуш, при която ван Висем му подарява свои дискове, а резултатът: три албума, в които Джармуш е на китарата, а преди малко повече от две години ван Висем е поканен да напише саундтрака към философската, вампирска филмова рокендрол поема "Само любовниците остават живи" (2013).
В аудиото можете да чуете за софийската публика, срещата с лютнята и емоцията на тази музика, защо тя е изключително добра за филми, за лютнята като символ на чистотата на природата най-много днес, когато дори кръвта не е хубава (по "Само любовниците остават живи") и пънка.
Интервюто е на Юлия Владимирова.
През днешния ден в по-голямата част от страната ще преобладава слънчево време. Значителна ще се задържи облачността над Западна България и Рило-Родопската област, но главно в югозападните райони ще превалява слаб сняг, съобщават от Националния институт по метеорология и хидрология. По поречието на Дунав и на места в равнините сутринта ще има условия..
Надежда Йоцова е израснала в музикална къща – баща ѝ е Христо Йоцов, емблематична фигура в българския джаз, майка ѝ е цигуларка в Симфоничния оркестър на БНР, нейният дядо Георги Йоцов е изтъкнат обоист от Софийската филхармония (със сериозен интерес към барока), баба ѝ Рина Ранджева е пианистка…можем да продължим да изброяваме, но Надежда върви по..
Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..
Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..
Разговорът е със Здравко Петров - урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии." Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..
Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.
Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..