Танцът на пилон е вид пърформанс, който може да има театрален и варитетен характер. Често бива свързван с 20-те години, бурлеската и нощните клубове, а корените си носи от цирковото изкуство.
Танцът на пилон комбинира сложни акробатични движения, центрирани около вертикалния пилон. Ако потърсим как исторически се развива този танц, можем да видим ХI в. и един индийски обичай, в който мъже танцуват и извършват движения около дървен кол, демонстрирайки ловкост и сила.
Състезавайки се един с друг, те прилагали някои похвати и от йогата. Оригинално от Индия, китайският пилон пък започва да придобива популярност в циркови групи и състави с бурлеска насоченост. Китайските представления са акробатика, която съчетава и танц, съвсем в смисъла на цирковите изпълнения, а често тези пърформанси са имали и съзтезателна насоченост.
След 2000-та година пилонът започва да става част от все повече фитнес клубове и гимнастически салони, в които хората се записват на такива курсове като за упражнения и физическа натовареност.
Много от специалистите по танц на пилон или poledanceсе опитват да разграничат този вид акробатика от асоциациите с еротика и стриптийз. Според някои от тях двете нямат нищо общо и идеите и крайната цел на двата вида представяне е съвсем различна.
Могат ли обаче фантазиите за червено-черни корсети, дантели и жартиери да бъдат заменени така лесно от обикновен гимнастически салон и спортно облекло?
Чуйте анкетата, която направихме из ледените улици на София, за да видите какво е мнението за пилона като цяло на софийските субекти.
Освен това ще ви срещнем и с Антония Новачкова, която е акробатичен артист на пилон, участва в представления, но и организира специални курсове по танц и упражнения на пилон. С нея си говорим за раните, синините, опасностите, но и вдъхновението и страстта на тялото към това занимание. От нея ще чуете и защо много жени се записват на такъв спорт, какво искат да постигнат и как преодоляват границите и трудностите.
Днес "Радиокафе" гостува на Община Цариброд – Република Сърбия. Какви ще бъдат предизвикателствата пред българите, които живеят тук през новата година? Това е поредното съвместно предаване на Радио Телевизия Цариброд и Радио София. Зоран Джуров – Председател на Общински съвет Цариброд е първият ни събеседник: "Глобално нещата не са се..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..
Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..
Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила за хайдутина - да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...
Националната галерия „Квадрат 500“ представя 21 графични листа на Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Подробностите - от Калин Николов, уредник на фонд „Чуждестранна графика“:
Нели Симеонова, изпълнителен директор на компания „Антарта“ за възобновяването на производството на оригиналната българска космическа храна. Техният партньор, Институтът по криобиология и хранителни технологии трети в света е произвеждал космическа храна, а екипът на "Антарта" предлага висококачествени продукти за кратки и дълги пътувания в Космоса,..
С Йордан Радичков, внук на Йордан Радичков говорим за инициативата "Януари - месец на Радичков" която тази година е в Антарктика! Още в края на тази година всички издания на българския писател ще бъдат изпратени в библиотеката на нашата експедиция там: Благодарение на българската мисия в Антарктика и проф. Христо Пимпирев, новите издания с истории..