Вотът на недоверие срещу правителството на министър-председателя Пламен Орешарски не мина. От ГЕРБ поискаха прегласуване, но отново кабинетът бе подкрепен от 116 депутати. Веднага след обявяването на резултатите опозицията напусна пленарната зала.

По-рано при пристигането на министър-председателя и други представители на кабинета в пленарната зала, депутатите от ГЕРБ скандираха: "Оставка!", а тези от БПС и ДПС ги аплодираха.

"Една година на правителството "Орешарски" стига, защото България няма врем за губене с опита на правителството да крепи открадната власт на БСП и ДПС и изкуствено дишане на "Атака", заяви народният представител Десислава Атанасова от парламентарната трибуна в декларация от името на ГЕРБ преди гласуването.

Според нея липсва напредък във всяка област, а упражненията по управление се сгромолясват при сблъсъка с партийните интереси, целящи уреждане на вътрешни проблеми, роднини и собственото самолюбие. Според Атанасова правителството "Орешарски" няма бъдеще, а България се намира в тотална международна изолация и е на прага на загубата на всички европейски средства.

„Не подкрепих вота на недоверие, защото беше внесен в едно специфично време и очевидно имаше предизборна цел.“ Това заяви народният представител от ПГ на КБ Антон Кутев от парламентарната трибуна при отхвърлянето на вота на недоверие към правителството в областта на енергетиката.

По думите му вотът не е имал за цел да коригира работата на правителството, защото ако е била такава целта, той е нямало да бъде направен така, че да се гласува два дни преди изборите, както са искали да направят ГЕРБ.

Искането за вот на недоверие за енергийната политика на кабинета бе внесено от ГЕРБ на 16 май.

Първоначално дебатите трябваше да се проведат на 23 май - два дни преди изборите за Европейски парламент, но заради липсата на кворум бяха отложени за 28 май.

Пет бяха основните мотиви на опозицията за вота на недоверие към кабинета "Орешарски" – липса на визия в енергийния сектор, груба намеса в работата на независимия регулатор ДКЕВР, огромна задлъжнялост и ниска ликвидност между всички участници в енергийната система, липса на прозрачност и публичност при взимането на решения в енергийния сектор и провал на проекта "Южен поток".