Общият брой на студентите в България през учебната 2013/2014 година е 284 000, което е с около 9000 или с 3,5% повече в сравнение с учебната 2008/2009 година. Това включва записаните в четирите образователно-квалификационни степени - „професионален бакалавър”, „бакалавър”, „магистър” и „доктор”. Най-много студенти - 23,5% - се обучават в областта на „Стопанските науки и администрация” , следвани от „Технически науки и технически професии”. A най-малък е делът на студентите, изучаващи „Природни науки” - 0,6%, „Ветеринарна медицина“ - 0,5%, и „Математика и статистика” - 0,2%.
Статистиката сочи, че с най-висок доход у нас са висшистите, завършили информатика и компютърни науки в Софийския университет. Те се осигуряват средно на 1775 лв. месечно, следвани от завършилите военно дело във Военната академия "Г. С. Раковски" - 1673 лв. Според най-новите данни военното дело е направлението с най-голям процент на завършилите, които се реализират по специалността - 97 на сто. По този показател на второ място са фармацевтите - 94%, следвани от медиците - 93%.
Според рейтинговата система на Министерството на образованието Американският и Софийският университет произвеждат икономистите с най-високи заплати у нас. Средният осигурителен доход на завършилите в Американския е 1546 лева на месец, а на СУ - 1441 лева. Най-голямото висше икономическо училище у нас - УНСС остава на трето място по реализация на възпитаниците си. Въпреки, че оттам за пет години на пазара на труда са излезли 14 000 икономисти, безработицата сред тях е 2,73%, а средният доход - 1102 лева. Икономистите у нас се реализират най-вече като стопански и административни специалисти (16%) и приложни специалисти (13 %). 59 на сто от дипломираните икономисти работят в други сфери.
Какви са вълненията и тревогите на представителите на 22-годишните, които само след няколко месеца ще завършат университет и ще се изправят пред предизвикателството да открият своята ниша за професионално развитие. Чуйте отговорите в анкетата на Петя Зунгорлиева.
Днес "Радиокафе" гостува на Община Цариброд – Република Сърбия. Какви ще бъдат предизвикателствата пред българите, които живеят тук през новата година? Това е поредното съвместно предаване на Радио Телевизия Цариброд и Радио София. Зоран Джуров – Председател на Общински съвет Цариброд е първият ни събеседник: "Глобално нещата не са се..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..
Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..
Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила за хайдутина - да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...
Националната галерия „Квадрат 500“ представя 21 графични листа на Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Подробностите - от Калин Николов, уредник на фонд „Чуждестранна графика“:
Нели Симеонова, изпълнителен директор на компания „Антарта“ за възобновяването на производството на оригиналната българска космическа храна. Техният партньор, Институтът по криобиология и хранителни технологии трети в света е произвеждал космическа храна, а екипът на "Антарта" предлага висококачествени продукти за кратки и дълги пътувания в Космоса,..
С Йордан Радичков, внук на Йордан Радичков говорим за инициативата "Януари - месец на Радичков" която тази година е в Антарктика! Още в края на тази година всички издания на българския писател ще бъдат изпратени в библиотеката на нашата експедиция там: Благодарение на българската мисия в Антарктика и проф. Христо Пимпирев, новите издания с истории..