Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За суеверията в Космоса

Началото на космическите суеверия е поставено от знаменития генерален конструктор Сергей Корольов. Той не обичал стартовете да са в понеделник и винаги променял датата, ако първоначално избраната се падала в понеделник. Защо - не се знае.

В Съветския съюз космически кораби не са излитали в понеделник през първите три години от космическата ера.

Когато започнали пък да излитат, станали 11 аварии.

От 1965 г. в съветската, а сега и в руската космонавтика, понеделникът е едва ли не официално „нестартов“ ден“.

На космодрума Байконур има и „нещастни дати“. Старт никога не се планира за 24 октомври. В този ден всъщност на стартовата площадка никога не се извършва никаква сериозна работа, защото на 24 октомври 1960 година се взривява ракетата носител МБР Р-16, а загиналите са десет души. А на 24 октомври 1963 година избухва ракетата Р-9А, и изгарят осем души.

Друго суеверие на Корольов е било копчето „старт“ при заповед да бъде натискано винаги от един и същи човек - оператора късметлия капитан Смирницки.

Нито едно изстрелване на ракета не минавало без Смирницки. Корольов просто смятал, че този човек има лека ръка.

Същият Корольов забранявал на един от своите конструктори да се появява на стартова площадка при изстрелване. Причината - веднъж на дежурство на този специалист било станало нещо неприятно.

Космонавтите никога не дават автограф преди първия полет. Някои по принцип избягват да дават автограф с черен химикал.

Целият екипаж обаче задължително се подписва на бутилка водка, която после изпиват всички заедно - вече на земята, в степта в Казахстан, след удачния полет.

Космонавтите с удоволствие оставят автографи на вратата на хотелската стая, в която са прекарали нощта преди старта. Категорично е забранено тези автографи да бъдат измивани и заличавани.

Казват, че заради суеверия е имало страхове Валентина Терешкова да бъде изпратена в космоса - всички се сещали за вярването на моряците, че жена на кораба носи нещастие.

Но съветското ръководство не било суеверно. През 1963 г.непосредствено преди международна женска конференция в Москва е решено, че в космоса трябва да лети жена.

В космоса дълго време не са пускали мъже с мустаци. По време на полета на мустакатия Виктор Жолобов е имало проблеми и програмата е трябвало да бъде прекратена предсрочно.

Космонавтите никога не наричат „последен“ старта на някой кораб, казват „краен“ или „заключителен“.

Освен това космонавтите никога не се прощават съссъпровождащите ги хора.

На космодрума в Плесецк преди изстрелване на ракета носител на нея задължително изписват „Таня“. Казват, че това име бил написал на първата ракета влюбен в някоя си Таня офицер. Веднъж, когато забравили да изпишат късметлийското име на корпуса на ракетата, тя се взривила.

Преди старта космонавтите задължително гледат филма „Бялото слънце на пустинята“.

По традиция при полет те взимат със себе си стръкче пелин, тъй като най-дълго от другите растения запазва аромата си и им напомня за Земята.

В стартовия комплекс при изпращането на екипажа задължително звучи песента „Земля в илюминаторе“.

Космонавтите смятат за правило да се изпикаят върху гумата на автобуса, който ги отвежда до стартовата площадка. След това плътно закопчават скафандъра им и следващата възможност да се облекчат е едва след няколко часа вече в открит космос.

Ритуалът бил тръгнал от Юрий Гагарин и се поддържа и до днес. Според други родоначалникът на тази традиция е генералният конструктор Сергей Корольов, който задължително „напоявал“ ракетата преди изстрелване.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пианото е най-естествено, ние не свирим на него, то свири на нас

Надежда Йоцова е израснала в музикална къща – баща ѝ е Христо Йоцов, емблематична фигура в българския джаз, майка ѝ е цигуларка в Симфоничния оркестър на БНР, нейният дядо Георги Йоцов е изтъкнат обоист от Софийската филхармония (със сериозен интерес към барока), баба ѝ Рина Ранджева е пианистка…можем да продължим да изброяваме, но Надежда върви по..

публикувано на 23.02.25 в 09:42

Нова музика за стари филми

Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..

публикувано на 22.02.25 в 16:39
Лесничеят Васил Попов

Историята оживява - Лесничеят Васил Попов, част първа

Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..

публикувано на 22.02.25 в 16:00

Софийски разкази - Софийска хроника. София след Освобождението (1878-1885)

Разговорът е със Здравко Петров -  урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии."  Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..

публикувано на 22.02.25 в 15:00
Вивиа Ники

Северът със скритите му красоти

Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.

публикувано на 22.02.25 в 14:49

Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство

Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..

публикувано на 22.02.25 в 13:40
Мария Маринова и Евгения Селвелиева

Мечталище - културен хъб

Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места.  Реално има супермного..

публикувано на 22.02.25 в 11:35