Има още едно място в любимия ни град, което все още е доста свежо и красиво, въпреки вече застудяващото време. Това е гербът на София от цветя на бул. „Яворов“. Минавайки покрай него, няма начин и вие да не сте го заглеждали. Замисляли ли сте се обаче какви са точно елементите в герба на града ни?
Знаете ли, че София се сдобива с герб в Париж, точно през 1900 г., по време на известното тогава Всемирно изложение, нещо като световен търговски форум. Та въпросното изложение е последното за XIX век и се открива на 14 април в тържествена обстановка с президента на Френската република, министри, дипломати и други високопоставени гости. Продължава седем месеца, а целта му е 76 хиляди участници от 35 страни със свои експозиции да покажат научно-техническия и културния си прогрес и как ще посрещнат новия век. Всяка държава е имала свой национален павилион, с герба на столицата си, а доброто представяне на страната ни, от скоро получила своята независимост, е било изключително важно за създаване на международни контакти.
Затова, през пролетта на 1897 г. българското правителство назначава комисия от десет души, на която възлага задачата „да определи какво трябва България да изложи, за да не се изложи”. Още в началото се дава идеята за бъдещия „знак” на София да бъде избрана комбинация от така наречените „стари паметници” на града. За кратък период са композирани 12 скици, от които комисията избира една и я предлага за одобрение на софийските общински съветници. На 17 март 1900 г. се провежда заседание на Софийското градско общинско управление, на което се представя и дискутира избраният проект за герб. Той е приет сравнително безпроблемно, като основно влияние оказва информацията, че той е вече одобрен от самия княз Фердинанд I.
Окончателно одобреният проект за него е следният: „...един щит разделен на четири полета, отгоре на които има една зъбчата корона, изобразяваща Стара планина, Витоша, Люлин, разклоненията на Рила и Средна гора във формата на крепост. На горното ляво поле на щита образ във вид на женска глава с корона от две зъбчати кули, фонът червен а образът бял. Под него на второто поле изобразена Витоша със зелена боя, а небето във вид на сребърен фон. От горната дясна страна - изображение на главната фасада на старата черква „Св. София” в розов цвят, а фонът златен. Под нея в син фон Аполонус Медикус - изображение на софийските минерални бани в златен цвят. В средата на тези четири полета, в един по-малък щит, с боя на кръв, златен разярен лъв.”
Художникът Хараламби Тачев разделя щита на четири, като определя горните две полета за картини, подсказващи името на града, а долните две за сюжети, характерни за София. През 1911г. добавя към герба лентата с девиза „Расте, но не старее”. Първоначално текстът бил „Расте, не старее”, като бил заимстван от девиза на герба на Париж „Плава, не потъва”. Когато кмет е Ради Радев обаче, някой преброил буквите и казал, че са тринадесет, затова се решило да се прибави „но” и буквите да станат петнадесет.
Двете лаврови клонки, по една от дясно и ляво на герба, са вмъкнати пак от Хараламби Тачев през 1928 г., по време на кметуването на генерал Владимир Вазов. Идеята е, с вечната си зеленина и като символ на победителите, лавровите листа да изразят младост, постоянство, и успех.
Оттогава гербът на София търпи множество изменения, но на 7 ноември 1991 г. кметът на София Александър Янчулев издава заповед за възстановяване на герба на столицата в първоначалния му вид от 1928 г. Така че, връщането към традициите явно го има и тук. Оказва се, че в момента гербът на града ни изглежда точно както е бил замислен в самото начало.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..