Премълчаният Иван Грозев

Истинският човек разбира само една свобода и само едно право -  да изпълни дълга си. Недейте дава в ръцете на слепеца факел, казва Шилер, защото той ще подпали къщите на хората. Недейте дава свобода и права-власт на егоистичната човешка личност, за да не ви докара най-големи бедствия и катастрофи. Преди всичко преобразете тази личност и я превъзпитайте: за свободата трябват диамантени характери и силни мъже.

Аз мисля, че най-голямото зло ни иде от тези недорасли големи деца, които без време са излезли от училище; - лакоми и кресливи деца по стъгдите… А нам ни трябват силни умове, една здрава интелигенция.

Изглежда, че българският народ още няма глава.

Това е краят на статията „Народ без глава“ на Иван Грозев, написана през 1919 г.

Незаслужено забравенияте днес поет, философ, драматург, мистик, масон и общественик е роден на 23 юни 1872 г. в с. Червена вода, Русенско. Завършва Софийския университет. До смъртта си през 1957 г. работи като гимназиален учител в София, като два пъти е уволняван. Той е от първите, който дава литературни насърчения на Йордан Йовков, Ст. Л. Костов и др. Близък приятел е на Теодор Траянов и Богомил Райнов.

Два пъти Иван Грозев е предлаган и за носител на Нобеловата награда за литература от акад. Михаил Арнаудов.

Сред най-добрите му изследователи е преподавателката в Югозападния университет в Благоевград доц. Елена Азманова, написала студията „Иван Грозев. Скритата литература“. Според нея той е един от премълчаните ни автори, който все повече започва да се разкрива за четящата публика.

Чуйте още от интервюто на Станислав Буковалов с Елена Азманова.