В Деня на музиката - 1 октомври, започна 16-ото издание на Международния литературен фестивал на Русе, организиран от МД “Елиас Канети“. Тази година под мотото „Сънят на разума…“.
„Сънят на разума ражда чудовища“ - така Франсиско Гоя нарича най-известната си картина от цикъла „Капричос“, създаден преди повече от два века. Тази фраза - предупреждение за това на какво е способен човекът, тревожи и днес хората, които гледат в бъдещето. А най-чувствителните – тези, които отиват отвъд днешния ден и улавят вибрациите в перспектива, са творците.
Такива хора гостуват тази година на фестивала. Началото беше ударно с въпроса „Колко известен може да бъде българският писател?“, подробно развит в книгата на литературния историк и критик Борис Минков. Той гостува на фестивала не за първи път, а тезата му, че за българския писател известността е по-скоро извън България, а не тук и сега, ще бъде дискутирана и в следващите дни.
Че може да си харесван, обичан, четен и чакан с нетърпение като гост обаче, доказа за пореден път Иван Станков. Професора по българска литература във Великотърновския университет посрещнаха негови студенти, сегашни и бивши, приятели и почитатели от Русе – градът, който е в сърцето му наравно с родното му село Гомотарци. Талантът на Иван Станков да владее и управлява брилянтно думите, емоцията на живия разказ и този път оставиха публиката без дъх.
Романът му „Късна смърт“, който беше в центъра на срещата, е един от номинираните за Националната литературната награда „Елиас Канети“ тази година. В следващите дни на фестивала ще гостуват и авторите на другите номинирани книги.
Това са Костадин Костадинов с „Ловецът на пеперуди“, Николай Терзийски със „Звезди под клепачите“, Бюрхан Керим с „Лавандуловото момче“, Йоанна Елми с „Направени от вина“ и Елена Алексиева с „Вулкан“. В очакване на победителя те ще четат пред публика откъси от произведенията, избрани от журито.
Ще гостуват също писатели, артисти, художници, фотографи, музиканти и преводачи от България, Австрия, Германия, Полша, Румъния, Северна Македония, Унгария и Чехия.
Както всяка година, литературата е във фокуса на събитията, но също и неразделна част от аудио-визуалния спектакъл „Ухото на пясъчния човек“ и „Сцени на разсъмване“, което авторите определят като „представление – обръщение към духа на времето“.
В рамките на фестивала ще бъдат открити три изложби. „Четенето при социализма“ - ГДР и НРБ, ще бъде открита на 3 октомври – националният празник на Германия. Тя ще бъде подредена във фоайето на Доходното здание, а публиката ще си припомни или тепърва ще разбере колко упорити са били хората по времето на социализма, които не са искали да им диктуват какво да четат, които се редели на опашки за редки книги, а на Панаира на книгата в Лайпциг тайно прибирали някои от тъй желаните западногермански издания.
„Простотата и пестеливостта на художествените средства на плаката са неговата сила“- казва Ян Леница, един от най-великите полски плакатисти и автори на анимационни филми. Изложба на плакати от Полша ще бъде открита в Дом Канети на 5 октомври. В нея участват едни от най-известните имена на представители и следовници на полската плакатна школа.
Ден по-късно, на 6 октомври, ще бъде експонирана и „Естествено пространство“, която разглежда природата като място за копнеж към едно по библейски девствено, райско състояние и в същото време място на опасности и екстремни предизвикателства.
Подробности за участниците във фестивала, какво и къде ще представят, всеки може да види на сайта на МД “Елиас Канети“ http://eliascanetti.org/bg/nachalo/.
Чуйте репортаж на Миглена Стефанова от откриването на фестивала.
Две от българските народни приказки стоят в основата на най-новото заглавие на Театрално-музикалния и филхармоничен център в Разград. След турболенциите в началото на творческия сезон около фиктивните назначения и скандално високите заплати и бонуси, които са получавали хора далеч от сценичните изкуства, днес на културния институт му предстои..
Спектакълът "Тримата мускетари" стъпва на шуменска сцена. Под новата адаптация на Христо Раянов и режисурата на Ивайло Ненов се пресъздава класическата история с акцент върху актуалността на темите за героизма и търсенето на справедливост, твърдят авторите. Сред гост актьорите е и Мая Бежанска. В спектакъла са включени и новите попълнения на трупата на..
„Вкусът на времето“ са наречени двата концерта в памет на рок легендата Кирил Маричков на 24 ноември във Варна и на 25 ноември в Шумен. Любимите песни на поколения българи ще изпълнят супергрупата „Фондацията“ и оркестърът на Опера Пловдив. Специални гости на сцената ще бъдат Валди Тотев, Славин Славчев и Атанас Пенев от "Б.Т.Р. "...
Ако беше добър по математика, художникът Румен Райнов сега щеше да бъде капитан на кораб, но от това изобразителното изкуство щеше да загуби много. Без да му върви със смятането, лесно е преброил, че 45 години от общо 60 житейски, вече е неразривно свързан с изобразителното изкуство. Завършил Художествената гимназия в Трявна, продължил в..
120-годишен кабинетен роял, който е бил собственост на първия концертмайстор на Русенския симфоничен оркестър, бе дарен на Държавната опера в Русе. Инструментът е част от музикалната история на града, а дарението допълва събитията, посветени на 75-годишнината от основаването на оперния театър. Кабинетният роял на Христо Дюлгеров - първият..
Младите цигуларки Магдалена Каменова и Тодорка Христева гостуват на Симфониета Шумен в концерт от цикъла „Класика и романтизъм“. На шуменска сцена те ще представят Концерт за две цигулки в ре минор от Йохан Себастиан Бах и "Навара"- испански танц за две цигулки и оркестър от Пабло де Сарасате. Под палката на Любомир Денев-син публиката ще се наслади..
Сборникът от Осмата национална конференция „Пътуване към България“ в памет на проф. Иван Йорданов беше представен в Археологическия музей във Велики Преслав. Под наслов „Наука, образование, културно-историческо наследство. В памет на проф. д.и.н. Иван Йорданов“ са публикувани над 30 статии. Сред авторите са колеги, последователи, ученици и приятели на..