От старопрестолна Плиска

„Плиска е прекрасно място и трябва да направим необходимото то да се развива. 2 май трябва да бъде обявен за официален празник. В българския празничен календар доминират датите от Възрожденската и Новата история, а Средновековието е онова, върху което стъпваме и трябва да бъде част от националното ни самочувствие. Борис Михаил създава цивилизация, която Симеон надгражда. Самият Борис, подобно на император Константин Велики, е оценил предимствата на християнството, неговата сила и консолидираща роля. В известен смисъл и до днес се движим в посоката, зададена от Борис Михаил, въпросът е доколко добре я следваме“, заяви проф. Пламен Павлов.

„Плиска е голямото начало на българското връщане отсам Дунава. Ние сме длъжници на този сакрален градеж на древнобългарската цивилизационна енергия. Дължината на двореца корелира с дължината на тронната палата и мярата е една милионна част от дължината на земната обиколка. Тя съществува като космичен еквивалент на вложеното в структурата, в метриката, в пропорциите, в размерите на двореца в Плиска и на тронната палата. Тази сакрална мяра- дължината на тронната палата се оказва модулът, по който е проектирана и градена Голямата Базилика. Несъкрушимата памет на основите трябва да е доказателство какъв духовен ген носим“, посочи Христо Смоленов, почетният професор на Висшето военноморско училище „Н.Й.Вапцаров“ – Варна.

„Монументалната за своята епоха архитектура на Плиска е била адекватна на силата, на авторитета, на претенциите на българската държава да бъде доминанта на европейския континент- и за няколко десетилетия, това се е получило“, коментира доц. Павел Георгиев.

Проф. Георги Атанасов отново потвърди тезата, че кирилицата е създадена по времето на Борис I в Плиска. „В тази среда, при толкова интелектуална мощ е създадена кирилицата, тук и в манастирите около Плиска. Откриваме я ин ситу върху епиграфски паметници, които са там, където са създадени, не само в столичните центрове Плиска, Преслав и Дръстър, но и в провинциални крепости като например Скала. Т.е. това дело е имплантирано широко в недрата на българската народност през 10 век. Почти няма проучвана крепост в Североизточна България, където да не сме откривали закопчалки за книги и писала. Говорим за малките крепости като Одърци, Руйно, Окорш и т.н.“, заяви проф. Атанасов.

„Много е важно да изясним как е станало покръстването, многото спорове в историографията се дължат на поставянето само на въпросите къде и кога, без да се познава литургичната практика на църквата в ранното Средновековие. Това е константа, която не е търпяла никаква промяна. По канон подготовката за кръщение се е наричала катехизация или оглашение и е траела от 2 до 3 години. Едва тогава одобреният кандидат е бил кръщаван. Това важи и за царя, и за роба. По константинополски устав, действащ в 9 век, когато е кръщаван Свети княз Борис това е било в пълна сила. Руският княз Владимир също е бил кръстен по този устав и няма как Свети Цар Борис, както го нарича църквата, да е прескочил това оглашение. Според същия константинополски устав, патриархът кръщава само 5 пъти в годината и само в Константинопол. Това напълно обезмисля някои последни теории за старозагорски предания“, коментира проф. Магдалена Легкоступ.

Авторитетните ни историци бяха сред участниците в завършилата днес в НИАР "Плиска" втора Национална научна конференция по история, археология и архитектура „Св. Цар Борис I Михаил Покръстител и православната духовност и култура“.

С докладите от първата национална конференция е издаден сборник, който беше представен по време на форума. „Този сборник си има ясна физиономия. Той дава една панорама на тази епоха, която не е случайна, а е нашата матрица за бъдещето, колкото и да не го осъзнаваме в момента- велика сила, военна, културна, една от трите империи в тогавашния европейски и не само европейски свят“, коментира проф. Павлов.