Пандемията от коронавирус не е единствената пандемия, която преживява България. През миналия век е имало епидемии от грип, скарлатина, туберкулоза, морбили. Те са били във фокуса на съществуващите тогава вестници.
Как са били отразявани епидемиите, кой е списвал вестника и е давал съвети? Въпроси, на които намери отговорите в старите издания Здравка Русева.
Разгръщам старите вестници с Маргарита Друмева и Дияна Стефанова от отдел „Краезнание“ в шуменската библиотека. Върху страниците им не са липсвали информации за епидемии, но ето една дописка от в. „Обществен глас“ от 1906 г., в която се обръща внимание на лошата хигиена на шуменските улици и опасността от избухване на заболяване. И тогава, и сега здравето е свързано не само с личната, но и обществената хигиена. Питам двете изследователки кои са били авторите на статиите, например в изданията от преди 1944 г. На журналисти или на здравни специалисти предимно се е разчитало да информират народонаселението.
„В Шуменски общински вестник“ се откроява името на д-р Скорчев, забавен, сладкодумен с чувство за хумор разказвач. Информацията е представена увлекателно, но с фино и силно внушаване на здравните съвети. В една от статиите си той описва как се чувства човек, когато заболее от грип, толкова зле, че чак се отказва от тютюна.
На 11 април 1924 година е описана друга епидемия – от морбили. Изследователките на старите издания смятат, че тогава се е акцентирало върху информираността на хората.
През годините езикът на медиите става все по-експресивен. Времето го диктува, а и има конкуренция между изданията. Това беше един закачлив поглед към медиите и пандемиите, които съпътстват човечеството. Целта бе да разберем, че големи събития преминават през животите на почти всяко поколение. А човекът като разумно същество не трябва да се поддава на паниката, да не се сърди на медиите, че използват експресивен език. Желанието е да информират, а не да плашат.
Така е било преди, така е и сега.
Чуйте целия репортаж на Здравка Русева.
Крадците вече не налитат на черни и цветни метали, загърбиха и техниката в жилищата. Когато взломяват жилища, най-често си тръгват с пари и бижута - златни и сребърни. Това коментира от дългогодишните си наблюдения старши инспектор Десислав Райчинов, началник група "Оперативен анализ" в шуменската полицейска дирекция. Увеличават се и случаите на..
По случай Деня на лозаря и винаря кметът на община Шумен проф. Христо Христов и неговият екип посетиха село Лозево, за да отпразнуват заедно с жителите празника Трифон Зарезан. По традиция беше отслужен водосвет от архиерейския наместник отец Димитър, който се помоли за здраве и плодородие. Кметът проф. Христо Христов подари лозарска..
16 февруари е Международен ден на пощальоните и куриерите. Професията на „вестоносците“ е сред най-древните. Първият известен пощенски документ, открит в Египет, датира от 255 г. пр. Хр. Но дори и преди това пощенски услуги са съществували в почти всички континенти, обслужвали са крале и императори. Днес професията на пощальона изглежда..
Недостатъчното финансиране и липсата на млади специалисти са може би най-големите предизвикателства пред родната археология. Това каза за Радио Шумен археологът от шуменския музей и филиалът на археологическия институт Гергана Илиева по повод днешния празник на археолозите 14 февруари. "Дейността на археолозите не се свежда само до..
Йордан Русев е сомелиер и винен консултант. Казва, че виното за него на първо място е начин на живот. Има над 17 години широкоспектърна кариера в света на виното. Работи на 3 континента – Европа, Северна Америка и Австралия. В богатата палитра на винената му биография влизат редица ресторанти включително с 2 звезди Мишлен, както и в европейски и..
59 паралелки в 8 клас с 1534 места да бъдат разкрити през следващата учебна година (2025/2026) в училищата в Шуменска област. Това предложение на Регионалното управление на образованието бе прието от Постоянната областна комисия по заетостта. Четири от специалностите, обединени в две паралелки, ще бъдат в дуална форма на обучение. Те ще са в..
С повече любопитство, отколкото с надежда за краен ефект, очаквахме днес да разберем дали българинът ще е единен и ще подкрепи бойкота на големите търговски вериги срещу високите цени. Идеята тръгна от Хърватия в края на януари и завладя Балканите. Примера последваха още Гърция, Румъния, Словения, Северна Македония, Черна гора и Босна и..