Впечатляваща колекция от кантари може да се види в отвореното фондохранилище на третия етаж на Екомузея с аквариум, съобщават от Русенския исторически музей.
Представени са експонати от края на 19-и до първото десетилетие на 21-и век. Сбирката се състои от 58 теглилки и 16 комплекта тежести, които са идентифицирани като културни ценности от специалистите на музея. Това са различни видове търговски кантари; медицински везни; уреди за претегляне на бебета, яйца, пликове в пощенските станции, зърно, за бижута, за учебните часове в училище, за употреба в домакинството, тип „паланци“. Многообразието от измервателни уреди е представено от една от най-старите теглилки, произведена в Пловдив от фабриката на Георги К. Лазов, получила медал на Първото българско земеделско-промишлено изложение през 1892 г. Уредът се използва за прецизно определяне на насипни стоки. Друг един „пазарски“ кантар с два таса е произведен в Люблин и е служил в полската армия и в двете световни войни.
Колекцията от теглилки и тежести е важна част от овеществяването на процесите на модерността, които настъпват у нас през 19 век. Още управителят на Дунавския вилает Мидхат паша въвежда единни стандарти в областта – мерки и теглилки, с които работят всички, с което улеснява търговията. През 1880 г. в Източна Румелия е приет Закон за мерките и теглилките, според който единицата за тегло е килограмът.
Княжество България приема килограма от 1888 г. Законът за мерките и теглилките определя, че за «единица мяра на тежестта се взима грамът или тежестта в безвъздушно пространство на един кубически сантиметър преварена (дестилирана) вода на температура 4 градуса от стоградусния (Целзиусовия) термометър».
Всички теглилки са обработени научно от музейните специалисти във времето на COVID19, когато музеите затвориха врати за посетители.
Две от българските народни приказки стоят в основата на най-новото заглавие на Театрално-музикалния и филхармоничен център в Разград. След турболенциите в началото на творческия сезон около фиктивните назначения и скандално високите заплати и бонуси, които са получавали хора далеч от сценичните изкуства, днес на културния институт му предстои..
Спектакълът "Тримата мускетари" стъпва на шуменска сцена. Под новата адаптация на Христо Раянов и режисурата на Ивайло Ненов се пресъздава класическата история с акцент върху актуалността на темите за героизма и търсенето на справедливост, твърдят авторите. Сред гост актьорите е и Мая Бежанска. В спектакъла са включени и новите попълнения на трупата на..
„Вкусът на времето“ са наречени двата концерта в памет на рок легендата Кирил Маричков на 24 ноември във Варна и на 25 ноември в Шумен. Любимите песни на поколения българи ще изпълнят супергрупата „Фондацията“ и оркестърът на Опера Пловдив. Специални гости на сцената ще бъдат Валди Тотев, Славин Славчев и Атанас Пенев от "Б.Т.Р. "...
Ако беше добър по математика, художникът Румен Райнов сега щеше да бъде капитан на кораб, но от това изобразителното изкуство щеше да загуби много. Без да му върви със смятането, лесно е преброил, че 45 години от общо 60 житейски, вече е неразривно свързан с изобразителното изкуство. Завършил Художествената гимназия в Трявна, продължил в..
120-годишен кабинетен роял, който е бил собственост на първия концертмайстор на Русенския симфоничен оркестър, бе дарен на Държавната опера в Русе. Инструментът е част от музикалната история на града, а дарението допълва събитията, посветени на 75-годишнината от основаването на оперния театър. Кабинетният роял на Христо Дюлгеров - първият..
Младите цигуларки Магдалена Каменова и Тодорка Христева гостуват на Симфониета Шумен в концерт от цикъла „Класика и романтизъм“. На шуменска сцена те ще представят Концерт за две цигулки в ре минор от Йохан Себастиан Бах и "Навара"- испански танц за две цигулки и оркестър от Пабло де Сарасате. Под палката на Любомир Денев-син публиката ще се наслади..
Сборникът от Осмата национална конференция „Пътуване към България“ в памет на проф. Иван Йорданов беше представен в Археологическия музей във Велики Преслав. Под наслов „Наука, образование, културно-историческо наследство. В памет на проф. д.и.н. Иван Йорданов“ са публикувани над 30 статии. Сред авторите са колеги, последователи, ученици и приятели на..