Избухването на унгарската революция повлича след себе си и много малки народи да се преборят за самостоятелността си и да се заявят на световната политическа карта. На 14 април се навършиха 170 години от обявяването на независимостта на Унгария от Австрия.
По този повод потърсихме един от най-добрите български изследователи на събитията в средата на XIX в. Доц. Пенка Пейковска е преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ в катедрата „Класически и нови филологии“ в специалността „Унгарска филология“ и научен сътрудник в Института за исторически изследвания.
Унгарците освен, че донасят със себе си градската музикална култура, заедно с тях идва и модата от Централна Европа. Емигрантите са известни и със стопанските си начинания. Така още през 1850 г. унгарският революционер Лайош Кошут, който живее с няколко свои сънародници в изгнание в Шумен, не е достатъчно пленен от тукашните ракии и вина и неговата диаспора започва производството на пиво за лични нужди. За целта унгарците използват голям казан и ярмомелка за малц. Счита се, че това е първата бира, произведена по нашите земи изобщо.
След заминаването на Кошут и унгарците, котелът остава. Те обаче запалват за „бирената идея“ няколко местни жители. Един от тях – Илия Гагората, дори се опитва да продължи производството на пиво. Не му се получава – печалбите са малки, българите още не са узрели, тъй като са си привързани към традиционния вкус на гроздовите напитки. Последвал го Ради Железов Гьокчеренлията, който инсталирал казана в двора си, но продавал продукцията само в своето заведение. През 20-те години на XX в. археологът Геза Фехер премества емигрантския котел в археологическия музей в Будапеща и днес той е една от реликвите там.
Миглена Стефанова и доц. Пенка Пейковска разговарят за неизвестните сведения около унгарската емигрантска вълна у нас преди 170 години, както и за водача им Лойош Кошут. Чуйте двете части на интервюто.
Най–възрастният производител и търговец на шуменския пазар е Петранка Керанова. На достолепните си 82 години тя е истински ветеран и в живота, и в занаята. Няма ден, в който да не я откриете на сергията и на пазара – и зиме, и лете, вече 28 години тя предлага сезонна продукция произведена в дворното и място край Шумен. Има си редовни клиенти и..
Върху червени панделки всеки имаше възможност днес да отправи свое послание към хора с ХИВ. Щандът на здравната инспекция беше разположен пред Областната администрация в Шумен. На минувачите бяха раздавани информационни материали и превантивни послания. За осмелилите се да попълнят специално подготвена анонимна анкета имаше..
Историческият музей в Разград поде много интересна инициатива – да представя в социалните мрежи дарителите с афинитет към историята, които обогатяват фондовете му. Оказа се, че в Разградско има много щедри хора, които отвориха семейните албуми, отключиха ракли по тавани и мазета, преровиха гардероби и откриха в тях истински съкровища...
След като празничните украси вече се поставени, може би много работещи сега пишат на Дядо Коледа да им донесе бонус. Данните на Българската стопанска камара показват, че 80% от работодателите ще изпълнят това желание. Чуйте кои са най-популярните коледни бонуси и какви са очакванията на шуменци на прага на празничния декември. Коментар на..
Коледен бал с благотворителна кауза организира дамският бизнес клуб в Разград. Събитието ще бъде на 30 ноември в голямата зала на кино „Арабелла“, съобщи основателят на клуба Цвета Бориславова. По традиция всяка среща на дамите има подбрани лектори и теми, насочени към сферите бизнес, личностно развитие и здраве. Част от коледния благотворителен..
Ветрогенераторен парк предстои да бъде изграден в землищата на общините Никола Козлево и Каолиново. Продължават обществените обсъждания, на които се представя докладът за екологичното въздействието върху околната среда и здравето на хората. Според доклада, ще бъдат изградени 50 ветрогенератора с мощност 400 KW и четири подстанции. След изграждането на..
Обичаят „Белене на платно за сватба“ е номинацията на област Шумен в националната селекция за „Живи човешки съкровища" за 2024 година, обявена от Министерството на културата.Кандидатурата е единствена за Шуменска област. Обичаят се пази и представя от Ансамбъла за изворен фолклор „Дядо Драгой“ при Народно читалище „Васил Друмев – 1881“ във..