20 години "Антимовски хан"

 Сдружението на писателите в Добрич се събира  на 9 юни от 18 ч. в Дома-паметник "Й. Йовков" свои приятели и почитатели на литературата, за да отпразнуват заедно 20-та годишнина от изданието "Антимовски хан". То стартира през 1997 г. като вестник "Антимовски хан", а 12 години по-късно вестникът прераства в списание. Честването на годишнината ще премине като приятелска разходка по неведомите пътища на изкуството  заедно с поети, писатели, художници и музиканти от Добрич и от други райони на страната.  

Петранка Божкова разговаря със Сашо Серафимов - председател на Сдружението на писателите и редактор на списанието.

-Лесно е, ако живееш с него, с идеята да издаваш и имаш достатъчно енергия да се бориш да намериш и пари, за да го издаваш. Трудно е, когато си решил да го правиш от някаква амбиция. И всяко нещо, което не ти е по сърце, винаги е трудно.

-За тези 20 години от началото, когато се появи вестник "Антимовски хан" и сега, когато вече издавате списание "Антимовски хан" какво се промени, през погледа на издателите?

-За 20 години се променихме ние. Бяхме свежи, с руси и с тъмни коси, сега сме с побелели.  Промениха се страшно много неща. Първо, когато решихме да издаваме вестник "Антимовски хан", ние бяхме едни много вдъхновени средномлади хора, които явно мислеха с едни и същи мисли, имаха една и съща цел- да направят един литературен вестник в нашия град, защото в историята на Добрич доколкото аз съм чел няма. Има няколко литературни списания. И това беше една огромна идея, която ние все още неосъзнати, изпращащи насам-натам стихове и разкази из литературните списания, се чудихме защо не ни печатат. Променихме се в много отношения. Просто си създадохме и ние една литературна столица в Добруджа, защото имаме автори не само от града. Вестникът ни сдружи повече, независимо от различните естетически ценности, които всеки има. Ние сме  успявали да бъдем приятели. 

-Ако разгърне човек страниците на списанието, най-общо какво ще види?

-Списанието публикува автори от страната, преводни статии, разкази, откъси от романи и повести, поезия от чужбина. Ще види един литературен пейзаж, който ние сме нарисували нашето сдружение и екип. Разбира се той ще бъде само част от големия пъзел на  литературна България, тъй като ние все пак сме с нашите субективни погледи. Тук искам да вметна и големия жест, които ни правят общините Добричка, община Каварна, община Шабла и община Генерал Тошево, без тяхната финансова помощ и разбиране едва ли щяхме да оцелеем до сега, колкото и да сме били талантливи и да сме искали да го правим.

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл: