БОРИС ТАСЛЕВ: Джазът винаги е използван като нещо много специално, но никой не смее да му се отдаде -

Борис Таслев е добре познат на българската сцена. Свири на фестивали в България, Франция, Румъния, Австрия, Турция, Италия, Германия, Белгия. Участва и в български телевизионни предавания. Разнообразната му концертна и звукозаписна дейност включва множество проекти с различна музикална насоченост. Част от тези проекти са: Триото на джаз китариста Пламен Петров; Христо Йоцов Квинтет; Ангел Заберски Трио; Етнофюжън формациите “Канопус”, “Икадем”, “Брейнсторм”; група “Латинопартизани”; салса и тимба групите „Манго Дуенде“, „Тумбаито“ и „Ире“; проектът на Борислав Петров „Джазаница”; „Димитър Льолев Октет”; бигбенд “БрасАсоциация”; ”РомаНено Проджект”; артисти като Васил Петров, Камелия Тодорова, Милица Гладнишка и „Дивото зове”, Лилия Илиева и Минимум квартет, Нели Рангелова, Панайот Панайотов, както и различни акустични и електронни проекти на джазови и фолклорни музиканти.

Драгомир Симеонов разговаря с Борис Таслев за сингъла на Минимум Квартет Five Sparrows и за това има ли нужда радиото от джаз и джазът от радио.

Водещ: Изключително ми е приятно да кажа добре дошъл в ефира на Радио Шумен и в мрежата за музика и приятели на господин Борис Таслев – човека с баса, с големия инструмент в много групи, които ние си знаем и с удоволствие слушаме, но точно сега ще представим Минимум Квартет. Може ли няколко думи повече за това първо защо точно „Минимум” квартет и кои са хората вътре?

Борис Таслев: Първо, здравейте на слушателите на Радио Шумен и на града, който е много специален за мен по принцип. „Минимум квартет” е едно, така шеговито го наричаме, творческо обединение, но си е точно такова и обединява сходната естетика на участващите в него. Всъщност това са - казвам ги по ред по партитура: Димитър Льолев - саксофон, Александър Логозаров - китара, Борис Таслев - бас, Борислав Петров – барабани, Лили Илиева – вокал. Лили Илиева е вокалното изражение на нашия проект. То всъщност е група, защото историята сочи, че проектите досега общо взето са нетрайни във времето и са по-скоро еднократни или за някаква цел, а нашият стремеж е това да бъде група, която съществува дълго време и върши много неща - и като стилове, и като намерения. За разлика от проектите, които обикновено са кратки, особено музикалните.

Водещ: Но имат своя чар и за да се случи една група, трябва първо да има връзка, както Вие казахте, естетическа и идейна между хората. Като четох вашите биографии, ми се струва, че тази връзка е и холандска.

Борис Таслев: Да, реално е така. Всъщност аз съм единственият човек, който не е бил в Холандия, но имайки предвид колко години обсъждаме идеите и това да се случи, се шегуваме, че едва ли не и аз съм бил половин обучение в Холандия, точно защото сме споделяли нещата, които са се преподавали в тази програма. Всъщност останалите са възпитаници на програмата „New York Comes To Groningen”, която е в Грьонинген (Холандия) и това е „Джазово образование” към тамошната консерватория.

Водещ: Споменахте „Джазово образование”. Ние от радиото си мислим, че имаме нещо общо с това хората да станат поне по-любопитни, да бъдат с по-широк поглед около себе си. Трябва ли му джаз на радиото и обратното, трябва ли му радио на джаза?

Борис Таслев: Ами да! Ще ви отговоря с „да” и веднага ще ви обясня защо. Джаз трябва на радиото, за да може хората да знаят, че тази музика съществува. И освен че съществува, да знаят, че тя не е толкова лоша, колкото си мислят, че е. Това не е плашеща музика, това не е хаосът, който обикновено асоциират те при споменаването на думата „джаз”. Действително има музика, която е трудна за слушане, изисква се тренирано ухо. Реално нещата с натрупване се свикват и човек в един момент се научава да разбира защо всъщност тя е такава и какво се случва вътре. Знам, че понякога е плашещо, но със сигурност е много важно хората да знаят, че не трябва да се отблъскват при споменаването на думата „джаз”. А обратното поставяне на нещата налага да споменем малко от историята на джаза. Преди десетилетия джазът всъщност е бил популярната музика, говоря за времето до и около Втората световна война, когато са били големите суинг оркестри и хората са танцували часове точно акомпанирани от тях. Така че реално двете неща имат нужда едно от друго и мисля, че в добра форма, съобразена с времето и епохата, в която живеем, може да бъде изненадващо приятно за слушатели, зрители. Още повече ще добавя, че джаз музиката от десетилетия вече не присъства в ефира и много рядко джаз изпълнители по някакъв начин достигат до класациите и въобще до фокуса на масовата култура. Макар да виждаме, че от време на време се появяват примери - като Лейди Гага, която направи дуети с Тони Бенет. Джазът винаги е използван като нещо много специално, но никой не смее да му се отдаде. Винаги има една резервираност към цялото това нещо, а не мисля, че е нужно и оправдано.

Водещ: Аз също мисля, че не трябва да има отчетливи разграничения и етикети „това е джаз”, а „това не е джаз” и си спомням, че когато тръгна поредицата Verve Remixed, от лейбъла бяха казали, че не трябва да се забравя фактът, че джазът е тръгнал като музика за краката. А ето сега вие пък решавате, че трябва да направите сингъл. Може ли нещо, което произлиза от джазова формация, да бъде наречено „сингъл”?

Борис Таслев: На пръв поглед джаз банда и сингъл са взаимно отричащи се неща. На пръв поглед не вървят заедно, но в един момент си казахме „защо пък не?” При положение че от една страна джазови изпънители не присъстват много в радиото, в разпространението и като цяло в слушането на музика, но всъщност реално това е музика, не е нужно да определяме, да слагаме етикет и по този начин да привличаме точно определени хора или да отблъскваме други. Дори и самото парче, което представяме - „Five Sparrows”, или на български „Пет врабчета”, него дори не можем да го определим като джаз, то повече има пулса на latin музиката или на камерната музика като звук. От джаза използваме по-скоро изразните средства като хармония, като специфични ритми или изобщо целия джазов звук повече, отколкото реално суинговия звук или онова специфично нещо, което хората свързват като звук с джаза.

Водещ: Връщам се малко по-назад в това, което казахте, за това, че много от поп-иконите се обръщат към джаза по един или друг начин. Като погледнем биографиите, ще видим, че много обичаме и харесваме, и си знаем, че добри поп-музиканти в най-добрия смисъл на думата са минали през джаза. Но наистина им става малко трудно да му се отдадат и да останат в тази орбита, а това в България е три пъти по-вярно.

Борис Таслев: Джазовите изпълнители като процент са еднакво малко навсякъде. Дали в България е три пъти по-малко, не мога да преценя, но точно за да не намалява този процент, аз предпочитам да говорим по-скоро за това парче или по принцип за тази музика като музика без толкова много етикети, за да могат хората без предубеждения да ѝ се отдадат и, слушайки я, да изпитат техните си емоции.

Водещ: Ние от екипа на „Фул Макс” си имаме едно такова почти работно определение за джаза, че това е музиката на свободата, на свободното общуване. И наистина в него се влиза малко трудно, защото една компания, като вашата например, си има своите закачки, своите думички и своите намигвания. Трябва да си поне малко около тази компания, за да почне да ти става интересно. И може би това е една от причините всички да казват, че джазът всъщност се случва на живо.

Борис Таслев: Ами той наистина се случва на живо, защото във всеки момент нещата могат да се променят мигновено в произволна посока благодарение на взаимодействието на хората, които участват - говоря за живото изпълнение. Реално то наистина е музика на момента. И се определя точно от всичките малки микроскопични неща, които се случват в който и да е момент на изпълнението. То е като език, когато хората внимават всеки какво казва и се подкрепят във фразите си, в идеите си, тогава разговорът може да отиде във всякаква посока. Да, музика на момента е, въпреки всичките правила, норми и форми, които има, защото тя със сигурност не е хаотична. Колкото и хаотично да звучи за нечии уши, реално тази музика е базирана върху много ясни и точни форми и език. Наистина малко специфичен, но език. В началото започваме с по-лесни фрази и изрази, и думи, докато накрая стигнем до възможността да четем художествена литература или даже поезия.

Повече за групата вижте на сайта на Минимум Квартет.

Споделете

БОРИС ТАСЛЕВ: Джазът винаги е използван като нещо много специално, но никой не смее да му се отдаде

БНР подкасти:

Галерия

Изкуственият интелект в "Днес"

В „Денят на совите“ на 11 февруари

Хубава сряда с Радио Шумен

С ,,Денят на совите" и на 12 февруари

С Радио Шумен и във вторник

С ,,По първи петли" в петък от Радио Шумен

Индивидуален борец ли сте или колективен играч?