Колкото повече слушаш, толкова повече чуваш!

Музиката наистина струва пари!  Достатъчно е само да сравним цената на един средна ръка концертен инструмент с тази на най-висококласния марков компютър или да проверим нивата на университетските такси за музикалните специалности.

Дотук като че ли поборниците за авторски права можеха да бъдат разбрани. И вероятно щеше да е така, ако не се бяха проявили точно като голяма част от съвременните ни „капиталисти” - най-обичаме пазара, но по ни харесва да се наредим на „държавната” софра и да си гарантираме тройно повече пари, като ги приберем от тези, които така или иначе си плащат. А за да сме по-сигурни - спираме „кранчето”. Някак пропуснаха, че става дума за медия, а нейното основно предназначение е да свързва и предава - послания, емоции, ценности и модели. Пропуснаха и това, че индустриално произведената музика има основното свойство бързо да „умира”. Дори и да има качеството, да предизвиква „мозъчен сърбеж”, както бяха установили невропсихолозите наскоро. 

Когато медията се разглежда само като пазар, се стига до положението, в което са телевизиите у нас. Много реклами, малко съдържание и още по-малко визия. Затова и собствениците им побързаха да влязат и в радиоефира, защото истинската хубава визия наистина е скъпа, а те спокойно могат и без нея. Всъщност положението е такова не само у нас. Един британски лектор преди време сподели, че едно от най-важните условия, които Рупърт Мърдок е поставил, за да направи сериозни инвестиции на телевизионния пазар в Обединеното кралство, е да бъде намален броят на журналистите в BBC. И го е постигнал.

Но да си дойдем на думата за радиото. Истинският филтър за това доколко една музика има качество да бъде споделена чрез обществения ефир, са точно музикалните редактори - основно хора с академично музикално образование, а това означава владеенето на поне два инструмента и свободно боравене с много на брой музикални езици. Точно заради това тяхното усещане е най-вероятно да е правилно. И точно благодарение на взаимното доверие между музиканти и музикални редактори, през последните два месеца получихме възможността да работим с музика на живи и талантливи автори и изпълнители.

Музикалните капиталисти позаобиколиха и таланта - този да изразяваш емоция чрез музика и да увличаш другите в нея. А за да се случи тази магия, все пак музикант и публика трябва да говорят на един език, или поне подобен. И точно слушането на много и различна музика ни дава възможността да усетим и приемем за наше това, което чуваме. Със сигурност някой е пуснал The Beatles на Кирил Маричков, Uriah Heep на Митко Щерев и Toto на Румен Бояджиев и Константин Цеков. И този някой най-вероятно първо ги е чул по радиото и след това си е купил плоча или е записвал директно на магнетофон. 

Затова си казваме простичко - Слушайте Радио!!!! Там някъде дебне новата ви любима музика!!  Това последното не съм го измислил аз, а тези, които инвестираха мнооооооооооого пари, за да разгадаят музикалния геном и за да използват това знание.