Вицепремиерът Даниела Бобева отговори на въпроси за развитието на Североизточния регион за периода 2014-2020 г.

Отговори от кабинета на зам.министър председателя по икономическото развитие Даниела Бобева на въпроси  от дискусията на тема „Инвестиции и доходи в Североизточния район за планиране през новия програмен период 2014-2020 г” . Срещата бе проведена на 28 март в предаването „Днес” на Радио Шумен и излъчена пряко в ефир.

1. Данко Добрев, изп. директор на строителна фирма „Барс” и областен представител на Камарата на строителите в Шумен:
За строителния бизнес в нашата област няма никакво значение колко милиарда ще бъдат отпуснати, защото те няма да бъдат усвоени от шуменски фирми. Шуменските фирми работеха в строителството  дотогава, докато  цената определяше изпълнителят. Когато се въведе неясният критерий икономически най-изгодна оферта – едно неясно техническо предложение, тогава започнаха да  печелят  други фирми.  В момента строителният бранш в Шумен е пред ликвидация.
Наложителни са спешни  промени в Закона за обществените поръчки, в смисъл че трябва да се премахне критерият-  икономически най-изгодната  оферта, защото така се обслужват нечии интереси. Кога промените в този закон  ще станат факт?

Отговор от кабинета на вицепремиера Даниела Бобева:
Промените в Закона за обществените поръчки бяха обнародвани в Държавен вестник, т.е. вече са факт.
В програмата на правителството, в групата „За бизнеса“, изменението и допълнението на ЗОП беше определено като една от най-неотложните стабилизационни мерки, като основната цел на промените бе процедурите по ЗОП да станат по-прозрачни и да се създаде възможност повече кандидати да участват в тях.
Така заложените основни цели на промените са факт. Налице са законови предпоставки за радикално намаляване на бюрократичната тежест върху кандидатите и участниците в процедурите за възлагане на обществени поръчки и избягване на ненужния формализъм. ЗОП обърна тежестта на доказването относно изискванията към личното състояние на кандидатите и участниците и вече не те, а администрацията ще трябва да събира доказателства дали едно лице отговаря на законовите изисквания.
Критерият икономически най-изгодна оферта съществува по силата на изискване на директива на Европейската комисия. С последните промени в закона бяха конкретизирани критериите, които до момента водеха до манипулиране.
Критерият най-ниска цена е силно ограничен при проектиране и строителство, за да не се получава изкривяване на търговете.
Значително се облекчи и доказването на съответствието на кандидатите и участниците с изискванията на възложителите за финансово и икономическо състояние и за техническите възможности и/или квалификация. Премахна се изискването за оборот за последните три години, което като правило се използваше от възложителите за поставяне на пречки за участие и изключваше възможността за участие в процедурите на малки, или на новосъздадени, или на фирми с временни финансови затруднения. Възложителите нямат право да ограничат кандидатите/участниците да доказват съответствието си с изискванията за финансово и икономическо състояние, за технически възможности и/или квалификация с възможностите на едно или повече трети лица. Единственото условие е кандидатът или участникът да представи доказателства, че при изпълнението на поръчката ще има на разположение ресурсите на третите лица. Като трети лица може да се посочват подизпълнителите, свързани предприятия и всяко друго лице, независимо от правната връзка на кандидата или участника с него. С цел унифициране на документите и облекчаване на участниците в процедурите при подготовката на офертата, ЗОП предвижда с правилника за неговото прилагане да се определят и препоръчителни образци на офертата и на приложенията към нея. С тази промяна ще бъдат облекчени и самите възложители.
Публикуването на документацията за участие на сайта на възложителя, става задължително от 1 октомври 2014 г. Освен че определя публикуването на документацията като задължително, ЗОП въвежда забрана възложителят да изисква получаването на документацията на място, освен ако някой от потенциалните кандидати или участници изрично не поиска това. С това законодателно решение освен че се улесняват потенциалните кандидати и участници в процедурата, се намалява риска от корупция, тъй като възложителите и техните служители няма да имат информация за лицата, които са се запознали с документацията, съответно – няма да могат да използват тази информация в полза на определени лица.
От 1 октомври 2010 г. ще влязат в сила и ще бъдат задължителни всички разпоредби на ЗОП, свързани с т.нар. „профил на купувача“, който представлява обособена част от електронната страница на възложителя или от друг негов интернет адрес, за който е осигурена публичност. Освен документацията за участие в профила на купувача възложителите са длъжни да публикуват всички документи и информация, свързани както с провеждането на процедурите за възлагане на обществените поръчки, така и с изпълнението на поръчките. С това е осигурена е максимална публичност и прозрачност на целия процес на обществените поръчки. Показател, че промените са в посока на засилване на публичността и прозрачността, е реакцията на администрацията, която сочи какви ли не доводи против публикуването на документите в профила на купувача, всеки от които в някаква степен е свързан с ангажиментите и усилията на служителите и нито един – с опасения от страна на бизнеса. Публичният интерес и интереса на бизнеса са защитени с изрична законова разпоредба за заличаване в публикуваните документи на информацията, за която участниците са посочили че е конфиденциална, както и информацията, която е защитена със закон, например – класифицираната информация, личните данни и т.н. Все в посока на засилване на публичността, прозрачността и равнопоставеността на кандидатите и участниците, е и последователно проведеният в ЗОП принцип за едновременно – в един и същи ден – публикуване в профила на купувача и съобщаване на заинтересованите лица и на кандидатите или участниците, на информацията и документите, които възложителите са длъжни да предоставят на тези лица.
Новите правила за профила на купувача са поредната стъпка към електронизацията на обществените поръчки. Следващата стъпка, която трябва да се направи най-късно догодина, е създаването на правила и условия за подаване на офертите по електронен път.
Относно обжалването. Общоизвестен факт е, че една от причините за забавяне усвояването на средствата от европейските фондове е обжалването на обществените поръчки. За някои субекти обжалването се е превърнало в „професия“. За да се ускори времето за решаване на споровете, както и да се предотвратят възможностите за шиканьозно обжалване на процедурите и за прилагането на „адвокатски“ похвати за забавянето им, са извършени и няколко промени относно условията и реда за обжалване. На първо място, КЗК и ВАС ще могат да комуникират със страните в процеса и по имейл, като непосочването на такъв в жалбата е основание за отказ от образуване на производство. Уведомяването за откритото заседание на КЗК за разглеждане на жалбите трябва да бъде поне 3 дни предварително. За поръчките, които са на стойност под европейските прагове, срокът за произнасяне на КЗК се намалява от един месец на 15 дни. От 2006 г., когато в ЗОП е уреден действащия ред за обжалване, размерът на държавните такси за обжалване не е променян и е 1700 лв. за поръчките със стойност над европейските прагове, съответно 850 лв. – за останалите. Към 2006 г. прагът за строителството е бил 5 278 000 евро, а понастоящем – 9 779 000 лв. Очевидно е, че така определените такси не отчитат стойността на обществената поръчка, която се обжалва. Поради тази причина те се явяват ограничаващи достъпа до правосъдие за малките и средни предприятия. Тази несправедливост, при спазване на баланса на интересите, следва да бъде отстранена с тарифата, по която вече се работи и която предстои да бъде одобрена от Министерския съвет.
Съгласно волята на законодателя Министерският съвет е длъжен да приведе Правилника за прилагане на ЗОП (ППЗОП) в 6-месечен срок от влизането в сила на изменителния закон, което означава 1 януари 2015 г. За да не се затрудни процесът по прилагане на ЗОП, амбицията на правителството е промените да бъдат факт до влизането в сила на отложените разпоредби – 1 октомври 2014 г. Агенцията по обществени поръчки работи по промените в ППЗОП и на този етап нямам основание да се притеснявам, че ще са налице трудности по прилагането на ЗОП след 1 октомври т.г. Следва да се има предвид, че до тази дата самите възложители също следва да извършат немалка по обем работа, за да могат безпроблемно да прилагат закона. Най-важните задачи на възложителите са свързани с привеждането на профила на купувача им в съответствие с новите изисквания към него. Освен софтуерно, възложителите ще трябва да осигурят поддържането на профила на купувача и процедурно, чрез утвърждаването на вътрешни правила. С тези вътрешни правила възложителите ще определят реда за поддържането на профила на купувача, включително начина, по който ще удостоверяват датата на публикуването на електронните документи в него. На практика, от тези вътрешни правила ще зависи удостоверяването на законосъобразността на поддържането на профила на купувача, а оттук – и законосъобразността на провежданите процедури.

2. Даниела Русева, представител на Реформаторския блок, юрист
Как малките общини с население под 6000 жители, които нямат достатъчен административен капацитет ще се преборят с големите общини за европейски средства през новия програмен период? Това е невъзможно. Според мен това, което държавата трябва да направи, е точно второто ниво на местно самоуправление, което ще се изразява в създаването на силни региони. Такива, които ще могат в бъдеще да усвояват европейски средства за един по-добър живот на своите граждани. Въпросът ми към г-жа Бобева е,  предвидени ли са реформи първо административно- териториални за това за малките общини?

Отговор на вицепремиера Даниела Бобева
Малките общини с население под 6 000 жители ще бъдат допустими за финансиране по Програмата за развитие на селските райони  2014-2020 (ПРСР). Към тях ще се подходи целенасочено, като се укрепва постепенно техния административен капацитет. Съобразявайки се със спецификата на селските райони, които включват много планински и труднодостъпни места, ще бъдат финансирани мобилни групи на колела, които ще имат задача да разпространяват информация за мерките от ПРСР в населени места със слаб информационен достъп. Изграждането на административен капацитет на малките земеделски стопанства ще се подпомага от Национална служба за съвети в земеделието, която ще предоставя консултации по отношение на целите и изисквания на мерките, необходими документи, подготовка на бизнес-план и процедури на прилагане от тематичната под-програма за малките стопанства. В допълнение, те ще могат да се обединяват с по-големите от тях околни общини с оглед прилагане на дейности по подхода Водено от общността местно развитие. През период 2014-2020 именно формата на коопериране ще бъде стимулирана, така че максимално да се използва наличния административен капацитет.

Ще има ли  реформи в здравеопазването и образованието?

Отговор на вицепремиера Даниела Бобева

В програмата на правителството здравеопазването и образованието са изведени като приоритети. За първи път в бюджета, разработен от това правителство, средствата за образование и здравеопазване са повече от обикновено. Започнаха реформи в Спешната помощ и в образованието. За съжаление за тези реформи се изисква освен воля на правителството, подкрепа от страна на управляващите партии, от обществото. Тези така необходими реформи не бяха стартирани при предходните правителства. Ние ги започнахме.

Парите, предвидени за политиката на реиндустриализация, в смисъл  възраждане на „Химко” и „Кремиковци”, не е ли по-добре да бъдат  предоставени за развитие на малкия и средния бизнес?

Отговор на вицепремиера Даниела Бобева

Премиерът и аз неведнъж сме казвали по този повод, че реиндустриализацията не бива да бъде разбирана като изсипване на държавни пари в губещи предприятия. Аз разбирам реиндустриализацията като подкрепа за развитие на индустрия, която произвежда продукция с висока добавена стойност и експортен потенциал. Това,  с което държавата би могла да помогне, е в няколко направления: предоставяне за ползване при благоприятни условия на държавни терени и промишлени мощности, които няколкократно са били предлагани за приватизация и никой не е проявил интерес към тях; изграждане на инфраструктура до и в съответните индустриални зони, подкрепа при осигуряване на предекспортно финансиране и промоция на различни пазари чрез службите за търговско-икономически връзки.
Смятам, че е излишно да се предлагат стимули, за които не са осигурени средства в бюджета. България има най-ниското данъчно облагане в Европа, има финансова стабилност и нисък бюджетен дефицит. Това са достатъчно атрактивни условия за индустриално производство. Необходима е политическа стабилност и инвеститорите ще дойдат.
По отношение на грижата за малките и средните предприятия направихме не малко.
Приета бе Стратегия за малките и средните предприятия със записани конкретни цели и мерки за изпълнението им.
С промените в ЗОП дадохме възможност повече по-малки фирми да имат достъп до процедурите по възлагане на поръчки. Защитихме подизпълнителите, които често са малки и средни фирми.
С промените в Закона за туризма също предприехме действия в подкрепа на малките – премахва се категоризацията на самостоятелни заведения за хранене, къщите за гости вече ще могат да предлагат домашни специалитети от продукти от домашното стопанство.

3. Людмил Веселинов, кмет шести мандат на община Попово
В списъка на така наречените региони в растеж бяхме над  60 общини, сега говорим за 30. Започнахме да подготвяме интегрираните планове за развитие на общините, получихме  обратна информация, че някои общини, които вече сме спечелили проекти в „Регионално развитие” и са сключени  договори, трябва да се откажем. Проявихме твърдост, казахме, че няма да се откажем. Ще продължат ли тези определени общини да са в списъка за региони в растеж?  Защо в тях ще бъдат насочени и повече средства? Кои общини от Североизтока ще бъдат в тези списъци на региони в растеж?

Отговор:

Основен въпрос в преговорите с Европейската комисия е броят на градовете, които ще получат подкрепа по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г.
Министерство на регионалното развитие защитава избора на 67 града, сред които попада и гр. Попово, като на ЕК се предоставят допълнителни материали и обосновки. Възприетият подход за подкрепа на целевите градове се предлага от национален стратегически документ, а именно Националната концепция за пространствено развитие и съответства на последователната политика на Министерство на регионалното развитие, което от 2007 г. насърчава политиката за градско развитие като едно от основните направления на регионалната политика.
Следва да се има предвид, че община Попово ще има възможност да се възползва от подкрепата по ОПРР 2014-2020 за инвестиции на територията на гр. Попово и по Програмата за развитие на селските райони за интервенции на територията на селата.
В допълнение, като конкретни бенефициенти по приоритетна ос 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие“ на ОПРР 2014-2020 г. в Североизточен район са определени осем града, както следва Варна, Провадия, Добрич, Генерал Тошево, Шумен, Нови пазар, Попово и Търговище.

4. Александър Горчев, кмет на община Велики Преслав
Ще се ремонтира ли  най-краткият път от Шумен до Южна България, който е през Върбишкия проход? Години наред той е затворен, ако някаква сериозна реконструкция се заложи в някои от всичките тези планове, ще се  създаде една много благоприятна възможност за много бързо придвижване към Южна България. От там ще се свържем с всички известни коридори, които са в Южна България  и мисля, че икономическото положение на този регион ще се промени доста.

Отговор:

В момента по проект „Транзитни пътища V“ се рехабилитират две отсечки от първокласния път Шумен-Велики Преслав-Върбица. Те са:
•   Лот 4 Участък 2: Път I-7 „Шумен-Велики Преслав-Върбица“ от км 122+300 до км 149+156.80 с дължина 26.856 км. Стойността на строително-монтажните работи е 7 016 587,02 евро. Участъкът, който се намира извън населено място, трябва да бъде завършен до началото на ноември 2014 г.
•   Лот 5 Участък 6: Път І-7 „Шумен-Велики Преслав-Върбица“ от км 166+548 до км 180+232. Стойността на строително-монтажните работи е 3 704 101,30 евро. Срокът за завършване на рехабилитацията е началото на ноември 2014 г. Дължината на отсечката, която преминава през с. Менгишево и гр. Върбица е 13,684 км.
Финансирането на обновяването на двата участъка с обща дължина 40.54 км се извършва със средства от Европейската инвестиционна банка (65%) и държавния бюджет (35%).
Проходът ще бъде включен в програмите за проектиране и строителство на Агенция „Пътна инфраструктура“ при осигуряване на необходимото финансиране.

5. Данаил Данчев, експерт по европейски фондове и програми в Шумен
Основният проблем, който искам да бъде отправен към вицепремиера Бобева и към всички хора, които планират следващите средства, са белите петна в нашите общини, а именно малките населени места. На какво финансиране ще могат да разчитат те?
Големите общини в следващия програмен период най-вероятно няма да могат да кандидатстват за инвестиции в малките населени места. Освен в инфраструктура, в градската част, във ВиК мрежите, ощетени са бизнесът, ощетени са и хората, които живеят там, защото например съседно село на Шуменска област, което попада в Програмата  за развитие на селските райони,  може да кандидатства в няколко направления – и за бизнес, и за земеделие, и за инфраструктура. По този начин има едно дискриминиране. Факт е и за малките общини, че градските им центрове са изключени от региони в растеж, което според мен е несправедливо. Как може да се реши този проблем?

Отговор:

Структурните и инвестиционни фондове на ЕС за периода 2014-2020 г. покриват цялата територия на България и всеки един български гражданин ще усети под една или друга форма положителния ефект от фондовете на ЕС.
Тъй като ОП „Региони в растеж” и Програмата за развитие на селските райони са двете териториални програми на България, разграничението и координацията между тези две програми се осъществява на териториален принцип. Основна за териториално разграничение по отношение на мерките за благоустройствени дейности в населените места представляват т. нар. „селски райони“, в които е съсредоточена подкрепата по ПРСР. Съгласно възприетата в Споразумението за партньорство дефиниция за определяне на селски райони, такива в България са 231 от 264 общини в България.
От своя страна Оперативната програма „Региони растеж“ концентрира подкрепата (59,3% от бюджета на програмата) в областта на устойчивото и интегрирано градско развитие с фокус върху 67 града, определени като целеви за подкрепа от Националната концепция за пространствено развитие 2013-2025. Всички останали приоритети на програмата, обаче, покриват цялата територия на страната. Това са приоритетите за регионална образователна, здравна и социална политика, регионален туризъм, регионална пътна инфраструктура и превенция на риска от свлачища.
С цел балансирано териториално развитие и демаркация с ПРСР беше взето решение, общините с центрове големи и средноголеми градове от 1-во до 3-то йерархично ниво, да имат възможност да получат подкрепа по Приоритетна ос 1 на ОПРР 2014-2020 за проекти, извън обхвата на зоните за въздействие на Интегрираните планове за градско възстановяване и развитие (ИПГВР), в рамките на цялата територия на общината. Тези проекти следва да бъдат свързани с дейности за развитие на „Зони с потенциал за икономическо развитие“, за инвестиции в общинска социална, културна, спортна и образователна инфраструктура. Финансираните по това изключение дейности не могат да надвишават 20% от предварително определения лимит на съответния град по приоритетна ос 1. Това решение дава възможност към ИПГВР да бъдат включени и проекти, които осигуряват развитие на функционалните връзки на градовете със съседната територия, което е в съответствие с Териториалния дневен ред 2020.
Отчитайки, че един от основните принципи на европейското съфинансиране е постигане и осигуряване на допълващ ефект към националното финансиране, беше взето на национално ниво финансирането на нуждите оставащи извън обхвата на подкрепа от Европейките структурни и инвестиционни фондове да бъде осигурено с национални средства. С възприетия подход за подкрепа, считаме, че се постига адекватно инвестиционно планиране за следващите седем години.

6. Инж. Иван Банков,  управител на фирма „Шумен – Пътнически автотранспорт”:
По регионалното развитие от програма 2007 – 2013 година се включиха седем големи града в България, в които се наляха над 500 млн.лв., за да може да се реши проблема за устойчива среда, а останалите 21 области не получиха нищо. Първото предложение, което правя към вицепремиера Бобева е в  програма „Регионално развитие” през периода 2014 – 2020 година, да бъдат включени следващите големи градове, защото Шумен е такъв. Настоявам обаче, оператори да бъдат и търговските дружества, тъй като в първите разчети оператор можеше да бъде само общината. Това ще даде  възможност структурата на авто-парковете да се подобри.

Отговор:

През новия програмен период по ОПРР 2014 - 2020 ще се подкрепя развитието и подобряването на системите на градския транспорт в градовете от 1-во до 3-то йерархично ниво съгласно Националната концепция за пространствено развитие до 2025 г., включително и в гр. Шумен. Конкретни бенефициенти са общините на съответните градове. Задължително условие за кандидатстване на общината по Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020 г. с проект за развитие на градския транспорт е включването на такъв проект в Интегрирания план за градско възстановяване и развитие (ИПГВР).
В процеса на подготовка на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020 е отчетен фактът, че инструментите за финансов инженеринг стимулират, както публично частното партньорство, така и кредитни институции за участие в публичните политики за регионално и градско развитие.
Финансовите инструменти насърчават предприемаческия дух и позволяват на всички икономически субекти да участват в развитието на градовете и да получават подкрепа със средства от Европейския съюз, като се реализират финансово устойчиви инвестиции.
В тази връзка по ОПРР 2014-2020 г. е заложен оптимален размер на средствата, които ще бъдат отделени за възвръщаеми инвестиции, чрез прилагане на финансови инструменти с цел постигане на допълнителен растеж и осигуряване на заетост. Около 16 % от общия бюджет на ОПРР 2014-2020 е предвиден за изпълнение на проекти, чрез финансови инструменти, като по този начин се планира да бъде привлечен сериозен обем частни капитали.
Конкретните сфери на интервенция, в които се предвижда предоставяне на подкрепа, чрез финансови инструменти по линия на ОПРР 2014-2020 са:
 - мерки за енергийна ефективност в жилищния сектор;
 - дейности за подобряване на градска среда и инвестиции в зони с потенциал за икономическо развитие;
 - инвестиции в спортна и културна инфраструктура;
 - инвестиции в проекти за интегриран градски транспорт;
 - инвестиции в проекти за развитие на културното и природното наследство от национално и световно значение в рамките на приоритетна ос 5 „Регионален туризъм”;
 - При предоставяне на подкрепа, чрез финансови инструменти, икономическите оператори, самостоятелно или в партньорство с местните органи на властта, могат да получат нисколихвено кредитно финансиране и да бъдат активна страна в процеса на инвестиране на средствата по ОПРР 2014-2020, в качеството си на крайни получатели на подкрепа.

Въпрос: Дойдох тук на тази среща специално да поставя въпросите за пътническия транспорт, които Съюзът на автобусните превозвачи постави още през януари на министъра на транспорта и  на министър-председателя. Те основно са два въпроса:
Защо автомобилният транспорт е изключен от всички европейски програми? По програмата за развитие от 2014 – 2020 ние сме си уточнили, никой от  автобусните дружества не може да участва и да ползва средства от европейските пари по програмите „Транспорт”, „Екология”, по ресурсното осигуряване и регионалното развитие. Това е бедата и това е първото наше искане.

Отговор:

Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” за периода 2014-2020 г. е многогодишен програмен документ за планиране на инвестициите за развитие на транспортната инфраструктура на Република България със средства от Кохезионния фонд, Европейския фонд за регионално развитие на ЕС и национално съ-финансиране.

През програмен период 2014-2020 г. ще се осигури приемственост и логична последователност на инвестициите от програмен период 2007-2013 г., с оглед  завършване на направленията, в които вече се инвестира и ще направи възможно изграждането на основната мрежа и трансграничните връзки по Tрансевропейската транспортна мрежа. И през следващия програмен период следва да бъде продължено изпълнението на проекти за развитие на транспортната система, които допринасят за ефективната свързаност на транспортната мрежа и премахването на „тесни места” в нея, намаляване на задръстванията, на нивата на шум и замърсяване, подобряване на безопасността, насърчаване употребата на екологосъобразни видове транспорт и т.н.

Значение за развитието на автомобилния транспорт имат  идентифицираните проекти по приоритетна ос 2 на програмата „Развитие на пътната инфраструктура по „основната” Трансевропейска транспортна мрежа”, както следва:
1.   основен приоритет е „АМ „Струма”, лот 3 „Благоевград-Сандански”;
2.   при наличие на финансов ресурс ще се работи по „СП „Видин-Монтана”, „АМ „Хемус” (участък до II 35 пътен възел Плевен - Ловеч)”, „АМ „Калотина-София” (участък 1: Калотина/Сръбска граница – СОП)”, „Път Е-79 „Мездра - Ботевград”).

7. Николай Александров, народен представител от „Атака”, регионален координатор за Североизточна България
Ако през  май месец започне дебатирането на програмния период с точните параметри, моят въпрос е дали правителството ще заеме такава страна, че да иска увеличение на тези средства и тяхното по-правилно разпределяне?
ЕС позволява като механизъм всичко да се получава на базата на преговори. Това са определени случаи, в които правителството трябва да се намеси, действително тогава се показва дали има политическа воля, дали има характер в едно правителство.
Ако ЕС твърдо отказва да даде повече средства, то нашето правителство, би ли разгледало бюджетите по такъв начин, че да намери средства, за да се дадат на тези региони, които ще изостанат практически?
 
Отговор:
Във връзка с поставения въпрос, следва да следва да се има предвид, че финансовата рамка за страната ни беше обект на дискусии и преговори до приемането на Многогодишната финансова рамка за периода 2014-2020. В този смисъл не съществува възможност за осигуряване на допълнителен ресурс за страната ни в рамките на преговорите по Споразумението за партньорство. По отношение на разпределението на ресурса по отделните програми, следва да се отчете, че това е национално решение, като същото е базирано на анализа на нуждите и потенциала за растеж в отделните сектори и области на финансиране със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове. С оглед подпомагане на изостаналите райони, България предвижда използването на предоставените възможности за по-ясен териториален подход, а именно Интегрирана териториална инвестиция за Северозападния район, прилагане на подхода Водено от общността местно развитие с финансиране от няколко фонда.
 
8. Галя Минчева, управител на Областния информационен център Шумен
Искам да дам  един хубав пример с Унгария,  с оперативните програми там, те са много по-напред от нас. Те имат освен 8 оперативни програми, по които се усвояват средствата от евро фондовете, имат и още, тъй като имат седем региона и всеки регион усвоява допълнително средства по отделна регионална програма. Така парите влизат в регионите. През новия програмен период 2014-2020 може ли да се въведе такава практика и в България?

Отговор:
 
Процесът на програмиране и разработване на стратегическата рамка за страната ни, включително стартира още през 2012 година. Още тогава беше анализирана възможността за регионални оперативни програми и в нашата страна. Анализите ни показаха, че с много малки изключения, регионалните оперативни програми се отличават с много високо ниво на грешки и респективно това води до риск от правилното и своевременно усвояване на средствата. В допълнение, съществен елемент на прилагането на такива програми е наличието на достатъчен и качествен капацитет на регионално равнище, като за България това все още не е факт. В тази връзка решението беше за запазване на секторния и централизиран подход за разработване на оперативните програми. Това решение беше предшествано от публични дискусии, на които плюсовете и минусите на запазване на статуквото бяха обсъдени с широката общественост. Също така, отчитайки необходимостта от целенасочена подкрепа за отделните региони и по-ясен териториален подход, България предвижда използването на новите инструменти за период 2014-2020, а именно Интегрирана териториална инвестиция за Северозападния район, прилагане на подхода Водено от общността местно развитие с финансиране от няколко фонда.
 
9. Румен Такоров, заместник-областен управител на Търговище
Каква точно ще е финансовата схема, по която ще се получава финансирането по европроектите? Например, в община като Търговище с над 50 села, в които няма никакъв начин да се получи финансиране по европроекти, започва да се оформя един градски център с рязко изоставаща околна среда.
 
Отговор:
По Оперативната програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. е разширен териториалният обхват на подкрепа по програмата с цел обхващане на цялата общинска територия за градовете от 1-во до 3-то ниво (към което принадлежи и община Търговище), съгласно Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013-2025 г. По този начин се осигурява допълняемост на мерките по  ОП „Региони в растеж“ и Програмата за развитие на селските райони и недопускане наличието на територии без достъп до средствата от ЕСИФ. Така градовете от 1-во до 3-то ниво ще получат финансиране в размер до 20% от определените лимити за всеки един град, за реализиране на проекти за общинска образователна и социална инфраструктура и зони с потенциал за икономическо развитие, извън зоните за въздействие на интегрираните планове за градско развитие, но в рамките на общинската територия.