Свикнали сме да мислим, че в тоталитарния период от българската история критиката е служила единствено за разгромяване на идеологически подозрителните художествени произведения и научни разработки. Добре известен е погромът, устроен тъкмо от критиците..
Има имена в историята – културна, социална, политическа, за които потомците придобиват знание за тяхната значимост и важност едва след като си отидат от света. За България това е особено характерно – тук приживе човек трудно, дори бих казал свръх-трудно..