Франсоа Артог нарича книгата си "есе по концептуална история", а основната нишка в него е "режимът на историчност", чиято цел винаги е била (по думите му) да осветлява кризите на времето, т. е. онези моменти, в които ориентирите се разлюляват и настъпва..
