"Тя ходи боса по росата и скита по невидимите пътеки на миналото. Отвежда ни към онзи чуден свят, който не винаги помним, но чийто аромат усещаме- дъх на корени, на цветя, на домашно изпечен хляб от ръцете на забравените ни баби" . Така Вероника Ценова..
