Флор беше обикновен делфин с необикновено сърце. Тя бе толкова добра, мила и възпитана, че смайваше всички морски обитатели. А още по-необикновени бяха мечтите ѝ. Най-голямата от тях беше, да стане принцеса. Нейните родители се бяха запознали..
Флор беше обикновен делфин с необикновено сърце. Тя бе толкова добра, мила и възпитана, че смайваше всички морски обитатели. А още по-необикновени бяха мечтите ѝ. Най-голямата от тях беше, да стане принцеса. Нейните родители се бяха запознали..
П реди много, много години, вдън горите Странджански, се било сгушило мъничко село, а край него пълзяла една мълчалива река. Там живеела чудна змеица. Казвала се Заберна. Сменяла цвета си, както ѝ се харесва – ту златна, ту зелена, ту блестящо..
Им ало едно време, в далечно кралство – господарство, крал и кралица. Те имали приказно красиво момиченце, което много обичали. То си имало много добра баба, на която често ходело на гости. Бабата изплела на детето червена шапчица, която то постоянно..
Е сента дойде. Листата на дърветата се нашариха. Слънчо все още се търкаляше по небето. Г-жа Ди бързаше да нагласи класната си стая. Днес, тя посрещаше своите първолачета - малките пиленца, които галено наричаше - дидончета мои. Всяка кокошка беше..
И мало едно време едно далечно царство наречено Бонбония. Там всичко се ядяло. Най-големите забележителности били: гейзерът от ябълков пай, реката от плодово мляко и басейнът от карамел. В парка имало статуя от желе, която приличала на пеперуда. В..
Беше късна пролетна нощ. Младият елен Рудолф, спря уморен пред старо буково дърво, за да си поеме дъх. Беше изморен от дългия път. Дядо Коледа го беше изпратил да предупреди горските животни, че скоро пак ще завали сняг, и че баба Зима се кани да се..
Беше късна пролетна нощ. Младият елен Рудолф, спря уморен пред старо буково дърво, за да си поеме дъх. Беше изморен от дългия път. Дядо Коледа го беше изпратил да предупреди горските животни, че скоро пак ще завали сняг, и че баба Зима се кани да се..
И мало едно време едно котенце. Наричали го котенцето - моряк, защото много обичало да ходи на морето да лови риба. Един ден котенцето - моряк се събудило рано, протегнало лапички, усмихнало се на слънцето, нарамило пак въдичката и тръгнало към морето..
И мало едно време едно меченце. То се казвало Доро и живеело в гората. Доро си имал малка къщичка, направена в хралупата на едно много голямо дърво. Хралупата имала червен покрив и малки бели прозорчета. Един ден Доро трябвало да отиде до съседната гора,..
