Сборникът „Лицата на Друган“ събира споделените спомени, размишления и преживявания на жителите на малкото радомирско село Друган. Сборникът се появява като резултат от младежки европейски проект на фондация „Солидарност в действие“. От една страна, той е..
„Броеница. Из гънките на паметта“ – така е нарекла своята мемоарна книга професор Милена Цанева, литераторка, автор на 14 книги, дългогодишна преподавателка в Софийския университет. Едва ли има човек, който някога се е занимавал с литература и не е..
„Изкуството би трябвало да съществува в общност от творци, ние сме това, което сме, благодарение на фотографите преди нас“ – казва фотографът Пенко Скумов, един от лекторите в Първата частна академия по фотография, която се открива на 1 октомври в..
Юрваме се с Виктория Бешлийска, защото сме петимни и рачаме да говорим. Така би звучал езика ни, ако някои от думите ни не бяха остарели и не бяха напуснали полето на съвременното. В страницата си „Words do words „ Виктория Бешлийска буквално..
Въпросът „Къде са интелектуалците?“ се появява често по време на кризи. Според професор Ивайло Знеполски от поне 30 години се наблюдава ситуация, когато в трудни моменти обществото, медиите и дори самите политици се сещат за интелектуалците.
Възможно ли е да се намери единство в обществото по някои основни въпроси, свързани с времето на комунизма? Този въпрос стои дълги години пред нас, но и до ден-днешен твърде много версии за миналото воюват непримиримо с други такива. Какви са механизмите на..
„Емоциите ни са решаващи при възприемането на информацията, което обяснява и факта, че лесно се подвеждаме по фалшиви новини и конспирации, казва психологът Слави Стоев. Наистина много често най-влияещите неща в живота ни не се решават на ниво, до..
След като се „карантинирахме” се появиха „клъстъри” и започнахме да се надяваме на „стаден имунитет”, стана ясно , че езикът ни също „боледува” от коронавирус. „В тревожна ситуация усещането за напрежение не може да не бъде предадено и през езика и..
„Вярвам в определящата сила на колективната история“ – казва аржентинската писателка Мария Роса Лохо , чийто роман „Родословно дърво“ излезе на български език. В него чрез семейната история на двата клона на рода си тя представя фрагментиран разказ за..
Коя е първата жена, завършила медицина у нас, как са поставени основите на хирургията, психиатрията, здравното дело – отговори могат да се намерят в изданието „Забележителните лекари“, което събира биографични бележки за 50 изявени български медици...
