В детските й очи царицата, конят и офицерът са били герои от игрите, които умело е местела върху шахматната дъска. И някак цял живот е знаела, че само трябва да порасне, за да положат корона и върху нейната глава.

Едва на 17 години, Виктория Радева вече два пъти покорява шахматния връх и само веднъж не й достига една крачка. Съвсем наскоро (през април тази година)тя спечели световната титла по класически шах за девойки до 17 години в албанския град Дуръс. Това се случи в петчасова финална партия срещу съперничка от Шри Ланка и с осем победи и едно реми в целия турнир. Така пловдивчанката прибави поредното първокласно отличие в колекцията си от над 90 медала и 40 купи. Сред тях най-много цени световната титла по ускорен шах, успеха си като вицешампион, когато е само на девет години (в Бразилия, 2011), наградите от европейски турнири и националния рекорд от девет поредни спечелени републикански първенства.

Моята история с шаха започна, когато бях на три и половина години – разказва Виктория. – Спомням си, че беше зима, когато баща ми започна да ме учи на тази прекрасна игра – как се подреждат, как се местят фигурите. В началото за мен тя беше просто игра като с кукли или колички и не разбирах смисъла й, но след това започнах да навлизам по-дълбоко. Когато бях на девет и се подготвях за световното първенство в Бразилия, баща ми всяка сутрин ме събуждаше половин час по-рано, за да играем бърз шах. И тогава той ми казваше, че за всяка спечелена точка ще се дава по левче. Така само за една седмица той беше на загуба с 20 лева и аз разбрах, че вече съм го надминала.

Дълго време Виктория вярва, че играта свършва около 15-ия ход, когато неизменно извиква “Тате, ти си мат!”, докато един ден нещата се променят. Така момиченцето получава първия си важен житейски урок, посрещайки го със сълзи.

Играта е като живота – не може само да печелиш – казва тя. – В нея понякога и губиш и трябва да се научиш как да го приемаш. Именно това ме привлече в шаха, че те подготвя как да се справяш и с трудностите, и с хубавите моменти. След време, когато започнах да навлизам в него и повече да го разбирам, открих колко прекрасен може да бъде той, колко красота и комбинативност притежава. Обикновено гледам между 4 и 6 хода напред, за да предвидя какво се случва на дъската. И мога да кажа, че лично за мен играта е полезна с това, че те предразполага да бъдеш по-съобразителен и да отделяш повече внимание на действията на хората.

За съжаление, отнетият лиценз на Федерацията ни по шахмат заради финансови злоупотреби лишава Виктория не само от средства, за да може да пътува по турнири, но и от националната чест да представя страната си. Така тя е принудена да играе под флага на Европейския съюз или на Световната федерация по шахмат. А върху семейството й пада непосилния товар да търси едва ли не всеки ден спонсори. Липсата на пари неведнъж спира шампионката от участие в състезания и тя е принудена през лятото да играе за гръцки отбор, за да осигури поне част от финансирането си. Каквито и трудности обаче да среща, нищо не може да я откъсне от мечтата й един ден да спечели короната и при жените – като нейния кумир Антоанета Стефанова – световен шампион по шахмат за 2004 и по ускорен шах за 2012.

Още откакто започнах с шаха, това е била най-голямата ми мечта – признава Виктория. – Искам и вярвам, че съм достатъчно силна, за да стигна този връх, но, разбира се, ще бъде трудно, защото ресурсът на семейството ми не стига за това. Надявам се обаче, че с времето всичко ще се нареди – ще намерим спонсори и ще се развивам, защото имам таланта и мога да се справя с тази задача.

Виктория поделя времето си между Националната търговска гимназия в Пловдив и шахматните турнири. Винаги благодари на съучениците си, които й помагат със записки и й обясняват пропуснатите уроци, а на състезания неизменно следва бащиния съвет да твори на шахматната дъска. Защото, когато играеш с любов, винаги идват резултатите.

Снимки: личен архив