Тортата за сватбата на Мегън и Хари вероятно е изработена в строгата традиция на британския кралски двор, но вкусът й не може да се мери с „българската”. Триста журналисти от цял свят, акредитирани за сватбата на шестия по ред престолонаследник, опитаха от двете и единодушно предпочетоха сладкарския шедьовър на българина Иван Александров.

През 90-те двама талантливи братя влизат в училището за готвачи в Банкя – единият с идеята да стане прочут кулинар, а вторият да вземе диплома, за да се учи за актьор. След години Иван ще стигне до кралския двор, а Владимир, с артистичната фамилия Карамазов, ще играе в Народния театър. 

Иван Александров живее едва от пет години на Острова, но вече си е създал такова име на сладкар, че е поканен да направи втората по важност торта на кралската сватба – тази за журналистите. И само за седмица издига стокилограмовата си пететажна „кула”, която украсява с ръчно изработени цветя в прасковено, бяло с виолетово и цвят лавандула.

Получих доста положителни отзиви и журналистите дори я определиха като по-хубавата от оригиналната – разказва Иван Александров. – По едно време се появи истинската торта, а тя беше доста странна, да си призная. И всички казаха, че моята си заслужава повече. Впечатлиха се най-вече от ефектността и височината й, тъй като изглеждаше като истинска сватбена торта, но, разбира се, и от вкуса – супер свеж и приятен, както го определиха. Естествено, бях я направил малко по-българска – по-сиропирана и вътре с крем, а не само сухи блатове.

Бъз и лимон – класическата комбинация от тортата на кралския сладкар, Иван пренася в своя десерт, но с авторска интерпретация.

Лимоновият крем е на основата на изцеден лимон с яйца, а блатовете – вместо с традиционната лимонена кора, са с бъз и също така сиропирани с бъз. Тази комбинация е много свежа заради лимона, а бъзът допълнително придава хубав остър вкус. Така тортата става пролетна и лека.

Първите си курабийки Иван замесва още в „отделенията” за болната си баба. Когато завършва училище пък решава с цената на всичко да се добере до рецептата на модната по онова време японска торта. За целта постъпва в сладкарницата, която я предлага, тайно в тоалетната преписва безценните съставки и на третия ден се уволнява, защото не му харесва работата. После пробва да направи своя сладкарница, работи в големите хотели, но иска да се развива, а в България е трудно.

Икономическата ситуация беше много зле и аз реших, че няма какво да правя тук – спомня си той. – Началните стъпки в Лондон бяха много трудни. Трябваха ми шест месеца, за да изкарам документи и после кандидатствах за сладкар. Първата кухня се оказа кошмар – трябваше да започна от нулата, но се мотивирах да остана и впоследствие обиколих половината от най-добрите хотели и ресторанти. Така събрах рецепти и започнах да си изграждам стил. След една година вече се бях установил в един хотел като главен сладкар и това също ме доизгради.

Иван стига до петзвездния Haymarket Hotel, който е в топ 5 на най-добрите лондонски хотели, а днес развива своя Boutique cookie’s cakes, където прави художествени сладкарски произведения, и си е създал богата клиентела с вип персони. Признава обаче, че има още много какво да учи, особено по отношение на декорацията.

Тортата за един сладкар никога няма да бъде съвършена – категоричен е той. – Аз си виждам грешките, виждам грешките и на другите. Така че тортата може да бъде съвършена единствено за клиента. Има неща, които никога не съм харесвал, но в същото време съм получавал отзиви като за най-невероятната и красива торта. А това ме учудва и в такива случаи си казвам – значи моето мнение не е чак толкова важно.

Съвсем скоро Иван Александров ще пристигне в България за кратко, за да проведе майсторски курсове. Това ще бъде едно частично завръщане, но знам, че един ден ще си дойда завинаги, коментира той.