Публиката говори за българското кино

Ендрю Хигсън: „Въобще въпросът за публиките трябва да бъде основен при изследването на националните кинематографии. Какъв е смисълът на националното кино, ако то няма национална публика?“

Кой се интересува от зрителя? С анализ на този въпрос започва книгата на Александър Донев „Помощ от публиката. Българските игрални филми от началото на XXI в. и техните зрители в кината“. Известният филмов критик прави задълбочено изследване на състоянието на българския кинопазар, зрителския успех на родните игрални филми в киносалоните през последните 15 години и възможностите за разпространение на новите филмови заглавия.

„Значението на едно силно национално кино е в това да предложи адекватни образи на нацията, да подкрепи нейната устойчивост в духовен план, да изследва и популяризира онова, което се идентифицира като национална култура. За тази цел националното кино получава съответната държавна подкрепа, регулирана от националното и общоевропейското законодателство. Тя се дава с цел местното филмопроизводство да участва активно в културния живот на нацията, като се неутрализира до известна степен културната доминация на мощния внос от Холивуд. В този смисъл високомерието на интелектуалеца или художествения експерт по отношение на популярното, дори когато то се намира на границата или въобще не попада в сферата на изкуството, е неуместно. Ако не познаваме механизмите, по които зрителски успешното комуникира с публиката, никога няма да се появи наистина художествено популярно изкуство“, пише Александър Донев в книгата.