Д-р Светлана Тончева ни гостува, а поводът е представянето на нейната книга „Площадът, паркът и кеят в Русе – визуални маркери на памет“ в Историческия музей на Русе. Какъв по-добър „висок скок“ от този да говориш за родния си град пред съграждани и специалисти: историци и етнолози, за паметните места през годините, за онова, което местните очи, уши и вкусове познават най-добре. Всеки има своите спомени, свързани с гледките на този град, с разказите на баби и дядовци кое как е било, с уханията, с шумотевицата и багрите на карнавала и тарлата. И с корабните сирени на плавателните съдове, които, уви, днес са екзотика за този град-архитектурен шедьовър, продължаващ да бъде наричан „Малката Виена“ и „Дунавската ни столица“.
А дали нашите радио-пътешественици знаят смисъла на труднопроизносимата за мнозина латинска главоблъсканица „Сексагинта Приста“? Обажданията започват да валят от всички краища на България. Хора от цялата страна си припомнят екскурзии от различни години, видяно и преживяно в Русе. С какво го свързват? – С първата жп линия у нас, с Музея на транспорта, с къщата-музей „Баба Тонка“ и още, и още… Мнозина чистосърдечно признават, че благодарение на радио-загадката научават значението на латинското „Сексагинта приста“, т.е. Пристанище на 60 кораба, както е в превод античното име на града.
В студиото д-р Светлана Тончева също се вълнува. Това е първото й интервю в национална медия, посветено на три века от богатата история на нейния роден град: 19, 20 и 21-ви век. Работила е по книгата три години, но всъщност я носи като лично преживяване откакто се помни. Можеш ли да отделиш своите корени от изследователската работа и дисертационния труд. За любителите на статистиката ще добавя, че написването на книгата й преминава през 22 интервюта, 28 ментални карти, 100 биографични разказа, повече от 170 статии в списания и вестници, още: монографии, каталози, пътеводители, пътни и план карти на града и над 30 други източника – като филми и интернет сайтове. Това е базата, върху която стъпва тази книга.