Театър “Реплика” събира автентични истории за насилие в училищата, за да изправи пред зрителите всички заинтересовани страни. Те обаче не застават пред своеобразен трибунал – на сцената няма обвиняеми, нито в публиката седят съдебни заседатели. Давайки думата на ученик, учител и родител, накрая насилници или жертви неизменно просят милост: А на мен кой ще помогне?

“Лоши деца” е документално представление, създадено от трупата за социално ангажиран театър “Реплика”, в което се чуват истинските гласове. Те звучат на фона на текст от румънската авторка Михаела Михайлов и изобразяват насилието в училищата като болест на обществото.

Има много разтърсващи истории, но най-впечатляващо за мен е обединяващото звено между тях – разказва режисьорът на спектакъла Благой Бойчев. – Оказва се, че в повечето случаи на агресия няма виновен, защото и учениците, и учителите, и родителите понякога изпадат в ситуация, в която това е единственият начин да реагират. И ако вземем случаите на насилие от страна на деца, ще видим, че те наистина не са имали друга възможност – било за да се защитят, било за да ги чуе някой.

Затова и лоши деца няма – те се нуждаят от любов и внимание, но често не ги получават и тогава копират поведението на възрастните.

На децата им липсва добрият пример – категоричен е режисьорът. – Когато проявяват агресия, те имитират агресията, която виждат около себе си. Децата наблюдават как родителите им непрестанно стават жертви на някаква агресия. Ако ли пък искат самите те да оцелеят, прибягват до агресия, защото това е начинът в България да се оцелее. У нас успяват по-агресивните, по-силните, мутрите със скъпите джипове – и от телевизионния екран разбираме, че дори и политиците успяват с агресия. Така че децата просто се опитват да оцелеят и имат агресивно поведение, за да могат да се задържат отгоре.

И колкото парадоксално да звучи, в насилието всички се оказват жертви.

В това представление няма да видим кой е виновният, защото след като представим личната история на всеки, започваме да съдим по-малко – казва още Благой Бойчев. – Така че аз лично не мога да посоча с пръст някаква конкретна вина, освен общата – на всички нас. Това, което ние можем да направим като театър, е да покажем проблема и по този начин да се опитаме да помогнем. Оттам нататък всеки би трябвало да се почувства по-отговорен към обществото, чийто член е и той самият. В момента с лека ръка можем да обвиняваме учителите за каквото ни хрумне – дори искаме камери в училищата, за да наблюдаваме дали те не бият децата ни. Но трябва да си дадем сметка, че преди години имаше протести на същите тези учители и много хора тогава недоволстваха и не ги подкрепиха. Ето за такъв вид отговорност трябва да се замислим.

Най-новият спектакъл на “Театър Реплика” носи наименованието “Задочни репортажи за България – Одисеята” по есетата на Георги Марков и разказва история от тоталитарното ни минало, в което часовниците бяха спрели и което ни застига на всяка крачка и днес, убеден е режисьорът.

Не бива да забравяме, че днешните проблеми се коренят назад във времето – добавя той. – Например бюрократщината, културата на подкупа не са плод на т. нар. демокрация у нас, а са възникнали по-отдавна в обществото. И притеснителното е, че се надигат гласове, които бълват манипулации и лъжи, а младите – без да имат представа за онова време, започват да твърдят, че тогава било по-добре. Разбира се, те не конкретизират какво точно е било по-добре, но очевидно се нуждаят от отговор. А той е, че в България е имало тоталитарен режим и ако това не се заяви категорично и не се изследва честно този период, няма как стрелките на часовниците да се движат напред.

Снимки: личен архив