Социалните предприемачи правят света по-добър, защото помагат на хората да решават своите проблеми и да израстват. Тази мисия допада на един млад българин, който вече година и половина улеснява научната комуникация между знаещите и търсещите познания в различните краища на света.

Александър Найденов харесва идеята на германеца Андре Гаул да създаде софтуер, с чиято помощ учени и студенти заедно да четат и коментират сложни текстове, и става съосновател на платформата PaperHive. Дейността им, свързала хора от над 60 държави, не остава незабелязана и списание “Форбс” ги включва в класацията си за най-успешните социални предприемачи в Европа.

Социалното предприемачество се състои в концепцията, че не е достатъчно да имаме добри намерения, за да направим даден проект, но трябва и предприемачески бизнес подход – обяснява Александър Найденов. – Това означава, че не стига само да съберем пари от някоя фондация или да вземем европари. Важното са истинските резултати – на колко хора ще помогнем, как ще се подобри животът им, ще имат ли по-добро здраве и образование, по-високи заплати. С други думи, социалното предприемачество е професионализиране на добродетелстването.

Според 27-годишният предприемач то има място и в страната ни. Самият Александър, преди да замине за Германия, където завършва икономика, работи в неправителствената организация “Обединени идеи за България”, която помага на предприемчиви хора успешно да открият фирма или да започнат свой проект. Александър Найденов посочва и други добри каузи у нас: “Заедно в час” подготвя млади учители за проблемните райони, където не достигат преподаватели и финансиране, а “Лечение без граници” помага безвъзмездно с превод при консултации с лекари и намиране на жилища за семействата на болни сънародници при престоя им в чужбина.

Александър заминава за Германия с идеята да учи икономика и след това да работи в ООН, но успява да постигне само половината си мечта. И изобщо не съжалява, защото, по думите му, е открил нещо по-смислено за себе си – да свързва научната общност от цял свят, която да обменя и тълкува информацията в своята област. Книгите и статиите обаче не се намират в PaperHive, а на страниците на издателствата, с които работи компанията.

От български издателства все още няма голям интерес и това донякъде се дължи на факта, че у нас няма толкова много академични издателства, но е въпрос на време – пояснява Александър. – Академичното онлайн издаване вече навсякъде по света е стандарт и има възможност да се развива и в България. Надявам се скоро да си сътрудничим и с български издателства и университети.

За времето, откакто PaperHive е онлайн, е ползвана в повече от 60 държави, а броят на статиите на разположение надхвърля 1,7 милиона.

Интересно е да се наблюдава как хора, които може би никога не са стъпвали в страната на другите, заедно развиват науката, коментира още Александър. – В научния свят, но предполагам, че това е и общочовешко, знаещи хора отговарят на въпроси и по този начин насочват своите студенти. Има го алтруистичния момент, но също така е факт, че професорите използват платформата, за да спестят време и вместо да отговарят на стотици имейли всеки месец, те правят това върху учебниците.

А коя е следващата голяма цел пред PaperHive?

Следващият голям пазар за нас е в сферата на научните групи и университетите – казва Александър Найденов. – Т. е. ще търсим още по-близък контакт с висшите училища, за да ползват те платформата при преподаването и все повече професори да си служат с този инструмент в лекциите си. Това вече се случва с литература, която е в системата ни, но бихме искали да бъде постигнато навсякъде.

Снимки: личен архив