Тодор Цачев донесъл своята мечта чак от Америка, ала я посадил в малкото българско градче Златица. Оттогава се минали няколко години и всеотдайният му труд се отплатил. Затова и не минава ден, без да се порадва на плодовете й.
Няма значение къде живееш, щом всеки ден се грижиш за мечтата си. Тези думи побират един специален ден, в който Тодор Цачев се влюбил в американските маршируващи оркестри, но и един неравен път, превърнат в личен и единствено възможен. А всичко тръгнало от една студентска бригада в Съединените щати и от един стадион.
През 2004 г. Тодор се впечатлил от стотиците американски деца с красиви униформи, които свирели и едновременно с това правели сложни фигури с телата си. Завърнал се в България с намерението да основе собствен маршируващ бенд. Прекарал обаче пет години в оркестъра на Музикалния театър и в биг бенда на БНР, преди да започне да чука на врати. В София училищните директори го посрещнали ентусиазирано, но щом чули, че трябват пари за инструменти, му обърнали гръб. Разочарование изпитал и когато наел зала в читалище, разлепил обяви, но нито един ученик не дошъл, дори от любопитство. Тодор обаче не се отказал, купил музикални инструменти със собствените си пари и тръгнал в Челопеч, Пирдоп, докато не стигнал до старопланинското градче Златица, където директорката на местното училище прегърнала идеята, а кметицата му връчила граждански договор с условието веднага да започне.
В София, колкото и усилия да хвърлях да направя оркестър, все удрях на камък, докато в провинцията успях само след няколко опита. Може би защото децата там не са преситени от най-различни дейности и бендът беше нещо ново и интересно за тях – казва Тодор.
Подбрал 16 деца, колкото били и инструментите, нарекъл ги “Маршируващи звезди” и започнал с тях под нулата, тъй като те дори не познавали нотите.
По време на заниманията децата усетиха моето огромно желание и себераздаване и ми повярваха – спомня си Тодор Цачев. – Но днешните деца се мотивират много по-различно, отколкото в миналото, затова и мотивацията е най-трудна за постигане. Без нея обаче не може, тъй като музикалният инструмент е чуждо тяло и трябва да се трудиш вкъщи, за да го овладееш.
След като децата понаучили основните мелодии, Тодор Цачев се обърнал към фондация “Америка за България” с молба да им помогнат за униформи. Получил обаче много повече – средства за нови инструменти, за да разшири оркестъра, летни, зимни лагери и множество концерти. Сред изявите, с които музикантите се гордеят, са полуфиналът в “България търси талант”, участието на джаз фестивала в Банско и концертът в Пирин на 2000 м. надморска височина край езерото “Окото”. Най-големият си успех обаче постигат през миналата година в Цюрих на световното първенство за младежки духови оркестри, където не просто свирят с най-добрите бендове, но са единствените чужденци, допуснати на откриването.
Тодор поканил най-големия побойник в училището да свири на барабани в бенда и днес от проблемното му поведение няма и следа. А най-срамежливото момче, което в час по музика не вдигало глава от чина, днес е централен шоумен на бенда. В такива моменти много се радвам, че чрез един училищен оркестър децата намират себе си и променят поведението си към по-добро, добавя с гордост техният ръководител.
Когато се заселил със съпругата си в с. Мирково, 34-годишният Тодор Цачев имал едно дете. Днес той се радва на цели четири и казва, че животът му на село се е променил към по-добро. Щом човек следва мечтите си, няма значение къде е, важното е да се чувства добре.
Снимки: marchingstars.org