Един млад български лекар спасява живота на десетгодишно момиченце с иновативен метод и бива признат от гилдията в целия свят. Той и тя носят еднакви имена и сякаш съдбата ги събира в най-съдбоносния момент.

Когато идва в болницата, Станимира трудно движи крайниците си, почти не продумва и има проблеми с очите заради вътречерепно налягане. Момиченцето страда от изключително тежка форма на хидроцефалия (артериовенозна малформация, която променя кръвопотока в мозъка и той загива) и лекарите не й предричат шанс за дълъг живот. Налага се спешна операция. Тогава д-р Станимир Сираков прониква до мозъка на детето през артерия на крака, предотвратявайки по този начин класическото отваряне на черепа.

Тази интервенция е изключителна заради сложността на малформациите – много редки и с толкова комплексна анатомична структура – разказва д-р Станимир Сираков. – Шансовете на детето бяха крайно лоши и без нашата намеса го очакваха може би месеци до фаталния изход. А в момента то се възстановява и се надяваме, че ще води нормален живот. По света има доста регистрирани опити да бъде извършена подобна операция, но ние сме едва вторите, които са успели.

Заради изключителното си постижение 33-годишният лекар съвсем наскоро получи т. нар. медицински Оскар – National Medical Awards.

Не знам какви врати ще ми отвори тази награда, но методът получи по-голяма популяризация и стана всеизвестно, че вече и у нас могат да се правят подобни процедури и операции – коментира лекарят. – Може би това е най-големият плюс. Освен това е приятно чувството да бъдеш оценен и познат сред колегите в България.“

Докато стигне до задаването на световни стандарти в извършването на високоспециализирани мозъчни операции, д-р Станимир Сираков специализира в различни клиники в Европа. Най-много се задържа при прочутия интервенционален рентгенолог проф. Петър Боснякович в Ниш и при доайена на интервенционалната неврорентгенология проф. Жак Море в Париж. Признава, че в областта на своите специалности – образна диагностика и интервенционалната неврорентгенология, медицинската наука у нас все още не е на ниво. Ако искаме да сме в крак с действителността, неизбежно е да се обучим навън, категоричен е той.

За мен нямаше алтернатива тук и трябваше да отида в чужбина, ако исках да се занимавам с моята специалност – продължава д-р Станимир Сираков. – Първо трябваше да се научим навън, за да започнем да практикуваме в България. Преди месец успяхме да направим референтен център за мозъчно-съдови заболявания в болница “Св. Иван Рилски” и моята цел в момента е да го развием максимално, за да може българските пациенти да получават същото лечение и грижи като в чужбина.

Въпреки че получава десетки предложения за работа в престижни европейски и американски клиники, младият лекар твърдо отстоява решението си да остане в България.

Смятам, че по-приятно и удовлетворяващо е да се докажеш на място, в което нещо не е развито и ти да го направиш, отколкото да отидеш някъде, където вече всичко е уредено и работи – просто да влезеш в тази структура и да станеш част от нея – смята д-р Станимир Сираков. – Ние винаги работим в екип и цялото отделение сме млади и мотивирани лекари, които въвеждат и развиват в нашата си специалност методи и технологии в името на българския пациент.

Израсъл в Кърджали с болничните разкази на своя баща-анестезиолог, д-р Станимир Сираков от дете знаел какъв ще стане като голям и днес казва, че без подкрепата му не би постигнал същите успехи. От няколко месеца лекарят се радва на малкия си син, заради когото вкъщи е щастливо и забавно. И нищо чудно и той да предаде семейната традиция, стига да успее така вдъхновено да разказва за работата си в болницата, както своя баща.