Трифон Трифонов за професията пазач на фар – сам с другите и с лъча надежда

На 18 август е Международният ден на морските фарове. Колко са фаровете по българското Черноморско крайбрежие? Можете ли да ги изброите? И как тогава се наричат всички останали светещи съоръжения, които са любимо място за разходка и снимки на летовниците?

Най-старият не само по нашето морско крайбрежие, но и най-старият автентичен действащ фар на Балканите е този, на нос Шабла. В далечното минало е наричан „Шабла фенер“, а също и „Пясъчния фенер“. На северозападния ръб в основата му е изобразен лъв, изправен на задните си крака. Така във времена, когато не е имало самостоятелна българска държава, участниците в строежа оставят красноречиво свидетелство за своя български произход и свободолюбие. И друг интересен щрих: шабленският фар е умалено копие на прочутия Александрийски фар, който е едно от Седемте чудеса на света. Ако това са косвени послания, завещани от предците, да прибавим още едно. Във фара на Шабла е зазидано пряко послание към бъдещите поколения. То трябва да бъде отворено през 2056 година, т.е. 200 години след неговото построяване. Интересно, какво ли има в него?

Пазачите на фарове имат дълги часове за размисъл, когато небето и морето са в хармония. Търсят своите отговори за корабите в морето, времето и хората. Трифон Трифонов може много да ви разказва за историята на фаровете по българското Черноморие, за отговорността и особеностите в тази, на пръв поглед, самотна професия, когато си насаме с… всички.


Преди да стане фаропазач на нос Галата, капитан II ранг Трифон Трифонов има солиден трудов стаж в хидрографската служба. Знаете ли колко е висока кулата на фара, където преминават неговите дежурства? А колко градуса е обзорът на Варненския залив оттам? За какво служи наутофонът, кога се използва и още много други интересни неща? Чуйте неговия разказ.