„Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност” е книга, чиято скорошна премиера сплоти стотици хора, жадни за изначална справедливост заради ненаказаните престъпления на комунизма, и само за седмица изчерпи първия си тираж.

С „бивши хора” биват заклеймени индустриалци, духовници, военни, политици, интелектуалци – все личности, допринесли за развитието на България преди деветосептемврийския преврат. Комунистите заимстват терминологията след национализацията през 1947 г. от сталинския НКВД, за да дамгосат хората, загубили социалния и обществения си статус със смяната на властта. На повече от 500 страници в книгата си „Бивши хора” проф. Вили Лилков и Христо Христов разкриват мащабите и формите на репресиите, наложени над най-способните, най-образованите, най-добродетелните българи. И въпреки че успешно биват изолирани от обществото, тоталитарната власт така и не успява да ги пречупи.

Репресиите срещу „бившите хора” продължават до 10 ноември 1989 г. с изселвания, пращане в лагери, различни административни и съдебни наказания, но правосъдието на БКП е политическо, а не обективно – разказва Христо Христов. – И, разбира се, репресиите се прехвърлят и върху техните синове и дъщери със задължителното образуване на дела за оперативно наблюдение – независимо дали работят или се опитват да влязат в университетите, тъй като на много от тях е забранено да продължат образованието си. Всъщност невидимата репресия на Държавна сигурност не спира през нито една година от близо половинвековния тоталитарен режим. И тъй като партията винаги се е нуждаела от врагове, превръща т.нар. „бивши хора”, които са носители на възрожденска България и на нейния икономически възход, в свой основен идеологически противник.

България е единствената източноевропейска страна, в която кадрите на ДС и високопоставените партийци се превърнаха в основни фигури на прехода и овладяха ключови позиции в бизнеса, банковото дело, съдебната система, медиите, политиката. И днес агенти на ДС заемат министерски постове, седят на банките в парламента, съветват президента, затова логичен е въпросът продължава ли да има „бивши хора” – хора, за които някои врати остават все така затворени, хора маргинализирани и унизени, априори непотребни на новата „система”?

За съжаление, това е така – категоричен е Христо Христов. – Не само т.нар. „бивши хора” и техните наследници, но всички жертви на комунизма много бързо бяха изтласкани в периферията на обществото. И всички ние носим отговорност за това, че нямаме памет към близкото тоталитарно минало, към този „организиран процес за забрава”, както го нарича проф. Евелина Келбечева. Последните няколко години, откакто Русия окупира Крим, виждаме колко лесно може да се повторят грешките от близката история – казва още Христо Христов. – Затова е важно младото поколение да знае истината за тоталитарния период, особено когато умело се пробутват митове колко хубаво е било и се използват методи за промиване на мозъци чрез интернет и медиите. И ако обществото и младите не знаят каква е цената на свободата, тази свобода много лесно може да бъде загубена.

„Бивши хора” е книга, която е добре да присъства във всяка семейна библиотека. За да спрат веднъж завинаги някои възрастни хора да разказват измислени истории за „удобния” и „спокоен” живот при „социализма”, а младите най-после да научат за извършените зверства от престъпния комунистически режим и да останат на висотата на мисията си, а именно да опазят свободата. Защото, както казва Роналд Рейгън, „Свободата не е никога по-далече от едно поколение от изчезване.”