Румен Бояджиев – син: Композиторът работи със сетивата

Талантливият композитор Румен Бояджиев – син, е роден през 1979 година в София в семейството на един от основателите на легендарната българска група FSB – „Формация Студио Балкантон”. Това са композиторът Румен Бояджиев и Даниела Кузманова – музикант, поет и един от текстописците на песните на групата. Завършва СМУ „Любомир Пипков” и НМА „Панчо Владигеров. Автор е на много и различни музикални произведения: за документални, анимационни и игрални филми; балетна, камерна и симфонична музика, на детската оперета „Малката кибритопродавачка”, концерти за различни старинни инструменти.

Най-важното нещо, което предстои, е премиерата на моя концертна увертюра към приказката „Али Баба“, която ще бъде изпълнена на 13-и януари в Зала „България“ от СО на БНР с диригент Росен Гергов. Историята на тази увертюра е, че тя е от готовите неща към една цяла детска оперета. Другите две премиери, които предстоят, и се надявам в много скоро време да предоставя и записи на българските слушатели, са моите първи струнен квартет и духов квинтет. Това са камерни творби, които чакам да бъдат изпълнени от прекрасни музиканти, работещи тук в България. Творя заради нуждата от това да изпратя послание към хората, съдържащо всичко, което искам да им кажа. Узряването като творец е възможността чрез музиката да покажеш гледната си точка и накараш хората да се замислят за много неща. Благодарение на звукозаписната техника мога да стигна до по-голям брой слушатели. Изпълнителите са доста заинтересовани да свирят нова българска музика. Благодарение на тях се раждат тези идеи, тези деца на музиката.

Ще добавим, че той е автор на детската оперета „Малката кибритопродавачка“ по Андерсен, за която печели наградата на БНР „Алегро Виваче“, „Музикант на годината“ 2012 за творчески дебют, а през 2013 г. е изсвирено и неговото произведение „Меса Реквием“ за хор и голям симфоничен оркестър от Софийска филхармония под диригентството на Мартин Пантелеев в зала България. През 2015-а оркестрира химна на БНР по повод 80-годишния  юбилей на медията. Как работи в тишината на нощта композиторът?

Как един творец работи, няма много значение. Лично за мен, употребата на компютър, специално за класическа музика, идва тогава, когато трябва да се препише партитурата и да се разпечатат щимове. Творецът трябва да работи на ръка, защото тогава има връзка между мозъка, ръката, емоциите. В класическата музика важи основно правилото: Три пъти мери, един път режи. Наистина използвам по-стари способи, защото именно те ми доставят удоволствие. Това е тежка работа, независимо дали е на ръка или с компютър. Много често тези усилия не се възнаграждават. Понякога много трудно намирам време. Нощно време работя. По-концентриран съм. Самотата на нощта, отделянето от хората е задължително, когато композираш. И това не е екстравагантност, а необходимост. Ние сме хора, които работят със сетивата.

За работата си като аранжор, оркестратор и най-вече за дългия път на композитора до музикално-сценичните жанрове и симфонията, споделя твореца:

Всеки музикант, който иска да изучи класическата музика из основи, е добре да изучава не само Шостакович и Малер, а и оперетните майстори, защото те са изключителни оркестратори. Те извършват прехода между популярната и класическата музика в едно доста смутно време за Европа, когато е било необходимо да се променят изразните средства. Навлиза джазът, американската музика. Слушането на оперета много ми е помогнало, отвори мирогледа ми към операта. Музикалният театър е изиграл голяма роля в развитието ми не само като музикант, а и като човек. Един от най-големите проекти, които съм правил, е музиката на ФСБ. Направихме албум, в който аз имах свободата да третирам тяхната музика изцяло като симфонично произведение. Сега работя върху нов проект на радиото, свързан с популярни песни от български филми. Не е лесно да си наследник на такава фамилия като моята, защото нямаш право на грешки. Боря се като всички хора за своето място под слънцето, но разликата е, че не мога да си позволя да се проваля. Това е един сладък товар, но тежък и човек трябва да го носи докато е жив, с достойнство.