Паметникът – символ на непобедимото българско воинство

На 22 септември България отбелязва Деня на независимостта на страната. На този ден се навършват 35 години от откриването на паметника на Незнайния войн в София. Всъщност става дума за откриването в сегашния му вид. Първият подобен монумент е издигнат във Великобритания през 1920 г. Примерът е последван от много други държави, участвали в Първата световна война. Историята около създаването на българския еквивалент е изпълнена с най-различни препятствия. Визията му търпи няколко промени, но символиката, която носи, се запазва и до ден днешен. За паметника и историята около него разговаряме с д-р Александър Мирков, главен уредник в Музея за история на София.

През 1918 г. е избрана комисия за направата на архитектурния монумент. Четири години по-късно министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски предлага да се създаде фонд, в който да се събират необходимите средства. Политически сътресения в страната забавят реализирането на тази идея. На 14 декември 1926 г. специална комисия, оглавена от военния министър ген. Иван Вълков, възлага изпълнението на проекта на известния български скулптор Андрей Николов. Определено е и мястото – от южната страна на църквата „Света София”. Решено е монументът да представлява символичен гроб на всички знайни и незнайни български воини, паднали в борбите за освобождението, обединението и защитата на България.

Кога всъщност е откриването на монумента и каква е неговата участ след това?

Официалното му откриване е през 1941 г., като решаващата дума за това е на цар Борис III. Композицията съдържа няколко основни елемента. За централна фигура е избран бронзов лъв като национален символ. Значимо място заема увенчаващ гранитен саркофаг-постамент с бронзов релеф и два метални кръста "За храброст" с надпис "На загиналите за Родината – вечна слава!". Саркофагът е фланкиран с барелефи от двете му страни: от едната е изобразена плачеща върба, символ на скръбта, а от другата две жени покрусени от мъка, с наведени глави със забрадки. Паметникът не просъществува дълго. По време на англо-американските бомбардировки над София е сериозно увреден. След радикалните политически промени на 9 септември 1944 г. мястото е „почистено”, а скулптурата на лъва е местена на два пъти. По-късно лъвът е поставен пред входа на бившата царска резиденция „Врана” край София. Впоследствие следите на лъва се губят, но през 1975 г. по сигнал на граждани е открит в къмпинг край резиденцията и прибран за съхранение във Военноисторическия музей в София.

Въпросът за повторно изграждане на паметник на Незнайния воин възниква около 70-те години на ХХ век. Проведени са десетки конкурси, предложени са най-различни проекти. Тук изниква въпроса, кога е възстановен паметникът в днешния му вид.

През 1980 г. се възлага на авторски колектив начело с арх. Никола Николов и скулптора проф. Любен Димитров да изработи нов проект. Задачата е решена спешно. Паметникът е открит с голямо военно тържество на 22 септември 1981 година. Художественият образ носи всички белези, които се изискват – скромен, но тържествен, облят в светлината на вечния огън, лавровите венци от двете му страни и издълбаната в каменната плоча част от строфа от Вазовото стихотворение „Новото гробище над Сливница”:

Българийо, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха.
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.

Какво представлява монументът днес?

Саркофаг, в които са поместени 15 гилзи със свещена земя от всички краища на България и тленните останки на незнайни воини от различни исторически значими места. По този начин паметникът се превръща в символ на честта, родолюбието и саможертвата на всички български воини. Той символизира връзката на сегашните поколения с миналите и показва почитта на потомците. В скулптурната композиция е включен и лъвът от стария паметник. Във времето паметникът се е превърнал в сакрален символ на българската държава. Често може да чуете възрастни хора да разказват на внуците си, че България ще я има, докато гори вечният огън на Незнайния войн.