Посоки и традиции за Кръстовден

На 14 септември е Въздвижение на Светия Кръст Господен. „Въздвижение“ идва от ритуала, който е бил извършен на 14 септември 335 г. Тогава е осветен храмът, построен над пещерата на гроба Господен. По традиция на този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига, т.е. „въздвижва“ над главите на присъстващите. От това „въздвижение“ получава своето име и празникът.
В Християнския календар се почита като един от Дванадесетте велики християнски празника. Българската православна църква извършва поклонение на кръста Господен четири пъти в годината – на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.
В народните традиции празникът се нарича още Кръстовден, заради вярването, че денят и нощта се „кръстосват“, изравняват. На много места у нас и досега се приема, че тогава официално започва и гроздоберът. Затова може да срещнете и названието на празника Гроздоберник. На 14 септември се спазва строг пост, но около тази дата се провеждат много родови срещи и събори. В малките селища все още може да наблюдавате интересен запазен обичай: жените заравят стъблата на миналогодишните си китки в градината, като ги „кръстосват”. Според поверието, така предпазват от „пресичане“ стъблата на растенията и посевите в бъдещата реколта, понеже след Кръстовден може да се очакват слани и студове... Когато се събират за събор, жените приготвят зелник, печена или варена тиква, но в никакъв случай червени храни, от уважение към страданията, свързани с кръста Господен . Омесва се Кръстова пита, украсена или оформена като кръст, за почит и благослов. Кръстовден е отбелязвал нов етап в живота на общността и младите го очаквали с голямо нетърпение: официално започвали седенките и първите сватби. На Кръстовден празнуват и българските огнеборци. Първият пожарникарски събор у нас се е състоял на 14 септември през 1905 г, така е поставено началото на организираното противопожарно дело.
За празника поклонниците се насочват най-вече към Кръстова гора. Който не разполага с повече свободно време, може да посети всеки православен храм или манастир. Ако посоките ви отведат извън България, ето варианти за избор: Санта Круз в Калифорния, впрочем, Калифорнийският университет също носи името „Санта Круз“. На испанския остров Тенерифе има град Санта Крус, в Боливия – Санта Крус де ла Сиера, в Куба – Санта Крус дел Норте. Един от най-красивите и свързан с историята на Португалия манастир „Санта Круз“ се намира в Коимбра. А в Русия, истории за чудеса, свързани с животворния Кръст Господен, стават повод хиляди поклонници и туристи да посещават малкото руско селце Годеново, в Ярославска област.