Завърши дванайсетият фестивал „Моцартови празници“ в Правец

С операта „Лучия ди Ламермур“ и заря над града, завърши дванайсетото издание на фестивала „Моцартови празници“ – 2016 в Правец. Пет фестивални дни гости и участници присъстваха на големия празник на изкуствата. Музиката се лееше над езерото и площада на града, под палките на именити диригенти и с гласовете на изтъкнати оперни и оперетни артисти. Бяха чествани и няколко годишнини: 260 г. от рождението на Волфганг Амадеус Моцарт, 400 г. от смъртта на Мигел де Сервантес и Уилям Шекспир, 200 г. от първата премиера на операта „Севилският бръснар“ от Джоакино Росини. Богатата програма зарадва публиката, започвайки с брилянтната музика на патрона на празниците – концерт с творби на Моцарт на СО на БНР, диригент Диан Чобанов. Повече за празниците споделя основателката им, Христина Ангелакова:

Един фестивал се прави трудно, особено когато е с разнообразна програма и добри изпълнители. Провеждането му струва скъпо, но човек не бива да се спира пред трудностите. Благодарим на спонсорите ни, защото те са голяма подкрепа. Всички са щастливи да дойдат тук, да участват в събитието, с удоволствие искат да се върнат отново. Какво по-хубаво от това. Контактите, които създаваме, освен професионални са и много човешки. Маестро Хосе Гомес слушах на новогодишния концерт в България. Направи ми впечатление отношението му към солиста, към оркестъра. Магията е да покажеш, че разбираш музиката и я правиш с цялата си всеотдайност и желание.

За другия гост-диригент от Аржентина, провел заключителната вечер със Старозагорската опера – Марио де Росе, Ангелакова добавя:

С него се пее прекрасно и удобно. Певците се чувстват подкрепени и достатъчно свободни, за да могат да се изразят вокално. Радвам се, че маестро де Росе е тук и се надявам, че няма да е последното му идване.

Балетът много повече търси съвременната форма на изказ, отколкото оперния театър“ – продължава Христина Ангелакова. – Затова съчетанието между операта и балета е вече сериозна крачка напред. Балет имахме и във всички съпътстващи представления. Оказа се, че тази форма има вече много почитатели сред публиката ни. Един от най- хубавите спектакли за миналия сезон е именно „Лучия ди Ламермур“ на Старозагорската опера, тази е причината да гостуват в Правец. За да правиш фестивал, трябва да мечтаеш, а когато мечтите ти са големи, винаги отнякъде се намира помощ. Духовността трябва да е на първо място. И аз, и хората с които работя, сме оптимисти. Надяваме се фестивалът да има дълъг живот.

За спектакъла „Музика, балет и… картини“, посветен на Сервантес, споделя Орлин Горанов, превъплътил се в ролята на Дон Кихот в откъси от мюзикъла „Човекът от Ла Манча“ на Дейл Васерман:

Според мен мюзикълът е най-сумарното изкуство на нашия век. В него има всичко. Сега, когато празнуваме 400 години от смъртта на великите Сервантес и Шекспир, които са живели в една епоха, но никога не са имали възможност да се срещнат, а душите им са били някак си свързани, е дошъл моментът, в който трябва да се обърнем към Дон Кихот. Кой е лудият в случая? Дали не трябва да преосмислим живота си и човешките ценности, за да продължим напред.

За втори път съм в България. Христина Ангелакова – една толкова известна певица в историята на операта, ме покани. Правец е прекрасно място, с красива сцена, каквато е и природата на България. Публиката е образована, разбира и харесва музиката. Аз съм венецуелец по произход. Запознавайки се с много хора тук, установих голяма близост в характерите ни. Българите са много отворени и топли. Дори да сте на Балканите, сте средиземноморски тип и това се чувства веднага. Приемът, който получих тук, сгрява сърцето ми, защото е удоволствие да работиш с хора, влагащи страст, сериозност и голямо желание в правенето на музика. Надявам се пак да дойда в България.

За финалния спектакъл на фестивала – операта „Лучия ди Ламермур“ от Доницети, спектакъл на Държавна опера Стара Загора, с блестящ състав, разказва гост-диригентът Марио Де Росе:

В Правец съм за първи път, пред тази публика и на този много престижен фестивал. Да се прави музика на открито и по-специално опера е много трудно, защото има много специфични неща, за които трябва да се погрижиш. Но е винаги едно красиво предизвикателство, нещо различно и ми харесва да го правя в тези ситуации. Кастингът на изпълнителите е прекрасен, защото са млади хора, които пеят прекрасно.