Има нещо феноменално в играта Pokemon Go и то е в светкавичната популярност, която тя доби, броени дни след появата на приложението. Въпреки необятния избор от компютърни игри в мрежата, само за три дни, създателите на новата мания отчетоха, че всеки ден 21 милиона души отделят часове, за да „ловят покемони“ в различни точки на света. Pokemon Go пожъна по-бърз успех и от социалната мрежа Facebook по брой и ангажираност на потребителите. Силното представяне на играта има своето логично обяснение и то до голяма степен се крие в носталгията на порасналите деца по анимационните герои от детството.

Играта е базирана на анимационната поредица  „Покемон“ (Pokemon), стартирала първоначално като видео игра. След пускането на анимационното филмче за симпатичните малки същества, Pokemon се превръща в мания по целия свят. В България Покемоните станаха популярни през 2001 г., когато започна излъчването на първите серии от поредицата. С нея израсна поколението на 90-е, което сега най-добре разбира удоволствието от това, „да срещнеш“ покемон на улицата пред себе си.

Най-хубавото нещо в играта е, че тя се доближава до реалността, казва Андрей, на 25 години от София. – Всички говорят и коментират покемоните, няма как това да не събуди любопитството ти и да не опиташ. Много хора играят и заради носталгията, защото историите за покемони са близки до нас и ни напомнят за времето, когато прекарвахме часове пред телевизора – споделя младият столичанин.

Филип, друг „ловец на анимационни герои“ в големия град, добавя, че чувства предизвикателство в това, да излезе от къщи и да улови всички покемони наоколо. Това, че играта е съобразена с мястото, на което се намирам, ме кара да изляза навън и да вървя или дори да тичам към точките, където ми е дадено, че се намират покемоните. Благодарение на играта стигнах до места, които никога преди това не бях посещавал. Освен това, през последните два дни, откакто стартирах играта, съм направил повече двигателни упражнения, отколкото изминалите три месеца, взети заедно. Филип споменава и социалния аспект, който има Pokemon Go. Казва, че играта го свързва с хора като него, които също са излезли да играят и с които никога не би общувал, ако не беше развлекателното мобилно приложение.

Масова сбирка на играещите хора се състоя съвсем скоро в градината с фонтаните пред НДК. Всеки с телефон в ръка имаше шанс да подобри нивото си в конкуренция с хиляди други запалени геймъри.  Сред организаторите на първата най-масова среща-състезание за фенове на покемоните беше Радослав Кавалджиев – Роро. Той е продуцент и водещ в интернет базирана телевизия и също страстен любител на електронните приключения.

Това е сред събитията, които се случват по естествен начин, то е създадено от самите фенове на играта. Те вече се бяха събирали около НДК, доведени чрез „Pokemon Go“. Самата игра съдържа в себе си отделни бази, около които се събират хората, за да се забавляват и играят. Ние влязохме в ролята на организатори, доставихме хубава музика, добро настроение и проведохме състезания и турнири за хората, които вече познаваха играта. Изненадата е, че „Pokemon Go“ използва платформа, която не е нова, това е игра – наследник на друго култово заглавие – “Ingress”, което по същия начин изведе група хора навън по улиците още преди година-две. Но заради маркетингови недостатъци тази игра не доби такава популярност и не беше успешна. Сега в същата платформа е въведен шарения свят на анимационните герои – покемоните. Интересното в нея е, че чрез реалността, в която живеем и виждаме дори чрез мобилните си телефони, когато включим камерата, се наслагват образи от виртуалната реалност, много модерен вид напоследък. Това прави играта много забавна. Представете си, стоите на една улица, където нищо не се случва. Включвате обаче телефона и камерата си и изведнъж по улицата плъзват цветни човечета, които вие трябва да последвате. Играта наистина е феномен, защото съдържа в себе си щипка от новите технологии и дава заявка за иновациите на бъдещето. живеем в сферата на виртуалната реалност, която навлиза все повече в игрите, забавленията, дори в сферата на образованието.

Според Радослав Кавалджиев България изостава от световните тенденции да се играят електронни игри масово. Докато в САЩ и Европа хиляди фенове пълнят стадионите и играят заедно, у нас все още на любителите на гейминг културата се гледа като на „зомбирани хора“, които са затворени в себе си и различни от останалите.