Драматургът Майя Праматарова представя знакови европейски режисьори и спектаклите им на нюйоркската театрална сцена в отделните издания на „Артефир“. При поредното й включване от Ню Йорк се спираме на спектаклите на Адолф Шапиро, Иво ван Хове и Герасим Дишлиев.
Адолф Шапиро, знаменит с прочитите си на Чеховата драматургия в страни с различна театрална традиция като Бразилия, Естония, Латвия, Никарагуа, САЩ, Русия, постави в TheaterLab в Ню Йорк Chekhov. PostScriptum – театрална фантазия, стъпила върху пиесите „Чайка”, „Вуйчо Ваньо”, „Три сестри” и „Вишнева градина”. Спектакълът е своего рода изследване на механизмите на постоянното „тръгване” в Чеховата драматургия, когато всяко пристигане е кратък миг преди следващо пътуване, но накъде…
На земята релсите на влака са прекъснати и пътят продължава по инерция. Само четири артиста са участниците в този камерен спектакъл, като всеки се трансформира в различни персонажи – проявява се вътрешната, скрита природа на човека, а бялото пространство засилва усещането за лаборатория, в която репликите, извадени от обикновения контекст придобиват неочаквани, важни за времето ни смисли.
Иво ван Хове, белгийският режисьор в тандем със сценографа Ян Версвейвелд е с две изключителни като въздействие премиери на Бродуей по пиеси на Артър Милър. Едната е „Поглед от моста” с Марк Стронг, а другата – „Салемските вещици”/„Тежко изпитание” с Бенджамин Джон Уишоу и Сирша Ронан – текстове, към които театърът тръгва в години на политическа нестабилност, незавуалирани властови манипулации и обществени истерии.
Сред заглавията в нюйоркския афиш бе и автобиографичният спектакъл на българина Герасим Дишлиев в Soho Playhouse. Ученикът на Марсел Марсо, който живее и играе в Париж, както и в още десетки градове по света, представи своя „Монолог с куфар” пред възторжена аудитория на възраст от 5 до 95 години.
Переменная облачность
