Наскоро Българската Народна Банка понижи основния си лихвен процент до 0%. Тази стъпка обаче няма да има съществено отражение върху лихвите по кредитите предлагани от търговските банки. Това, което прави БНБ, е на практика съобразяване с паричната политика на Европейската Централна Банка, заяви за Радио България икономическият експерт Лъчезар Богданов от „Индъстри Уоч”. България е в зона за свободно движение на капитали, което означава, че финансовите институции могат да местят лесно парите си от едно място на друго и очевидно няма как да е устойчив моделът при който ЕЦБ поддържа отрицателни лихви, а други банки привличат средствата при тях с положителни лихви. Това би създало спекулативно местене на капитали с цел да се използва разликата в лихвените нива, споделя Богданов. Според него ипотечното кредитиране е единствената област, в която се наблюдава относително оживление в последните години, но при всички случаи банките няма да променят рязко политиката си преди да приключи прегледът на качеството на активите през второто полугодие на 2016. Трябва да има яснота какво е финансовото състояние на банките и оттам насетне те да започнат да планират на чисто по-нататъшната си кредитна политика, заяви Богданов и допълни:

Лихвените проценти по ипотечните кредити отпускани през последните месеци са ниски. При новите кредити тези лихви спаднаха трайно под 5%. Това за страна като България е много ниско ниво. Да не забравяме, че българското правителство плаща около 2.5%-3% лихва по своите дългосрочните облигации. Тоест след като кабинетът взема заем на тези нива е невъзможно да се мисли, че един обикновен гражданин, който може да загуби работата си или да се окаже измамник е по-ниско рисков, че да му се предлагат по-ниски лихви от тези, плащани от правителството. Трябва да се съобразяваме с това къде живеем. Очевидно България не може да бъде сравнима с Германия, Холандия или Япония и в следващите години ще се плаща по-висока рискова премия.

Ще продължи ли българинът да се води от консерватизма в своите финансови решения и да държи парите си при почти нулева доходност или повече хора ще се насочат към по-рискови и в същото време по-доходоносни алтернативни финансови инструменти като акции и взаимни фондове?

Проблемът на българския пазар е в доверието. Тези, които предлагат подобни финансови инструменти, засега не срещат достатъчно високо доверие. От друга страна, хората не разбират достатъчно добре същината на тези продукти. Поради това много малка част от българите решават да се лишат от сигурността на банковите депозити. Това поведение ще продължи, защото финансовата култура се променя много трудно. Тя няма да бъде променена в един кратък период на една или две години ниски или нулеви лихви. Това по-скоро отнема поколения за изграждане на такава култура.

Може ли по-високата заетост и икономическо оживление да накара хората да започнат да потребяват повече, използвайки част от спестяванията си?

Потреблението се променя с по-бавни темпове. Това което наричаме потребление в много случаи има елемент на покупка на дълготрайни активи като жилища и обзавеждане.Този вид покупки е по-чувствителен към бизнес цикъла. Съответно при икономически растеж и ниска безработица може да се очаква някаква промяна в тази посока. Иначе при покупката на традиционните краткотрайни потребителски стоки няма да усетим много голяма промяна независимо от икономическата картина.

Къде ще се насочи огромният ресурс от над 20 милиарда евро, ако в даден момент и българските банки въведат отрицателни лихви по депозитите? 

Това е една изкуствена драма. И в момента има много банкови сметки, по които не се плаща лихва, но същевременно има такси за поддържането им. Много хора държат пари в банкови трезори, където плащат такса за услугата, без да получават лихва. На практика това е отрицателна доходност, тоест гражданите плащат, за да съхраняват парите си. Така че хората, които са консервативни и искат да съхранят някакво натрупано богатство едва ли ще търсят друг вариант, а и няма от къде да го намерят, защото цялата еврозона е в капана на отрицателните лихви.