Отново за „Южен поток” – кой крив, кой прав

Путин: София сгреши като спря проекта за „Южен поток”. Борисов: Москва е наясно защо стана така. С тези реплики от вчера, разменени „дистанционно” между президента на Русия и българския премиер, отново се заговори за „неродения” газопровод. Международният проект с водещо участие на Русия и Италия трябваше да снабдява Централна и Западна Европа с руски газ по тръбопровод по дъното на Черно море през България, заобикаляйки по този начин проблемна Украйна. Редица български експерти и политици се ангажираха охотно с начинанието. Българите помнят студената зима на 2009 година, когато страната остана без доставки на синьо гориво поради газовата война между Москва и Киев.

Вчера, по време на годишната си среща с журналисти, руският президент Владимир Путин заяви, че се удивява на „беззъбата” позиция на българското ръководство, което по непонятни съображения пренебрегна националните си интереси и спря осъществяването на проекта „Южен поток”. По думите на Путин, Москва е възнамерявала да вложи 3 милиарда евро в строителство и работни места в България, а след влизането в експлоатация на газопровода, София е щяла да получава 400 милиона евро годишно само от транзитни такси. Отговорът на премиера Бойко Борисов не закъсня. От Брюксел, където участва в среща на върха на ЕС, Борисов заяви, че Владимир Путин много добре знае, че спирането на проекта е защото България изпълнява като лоялен член на ЕС всички наложени санкции и разпоредбите на третия енергиен пакет.

И така, кой катурна каруцата? Нека си припомним някои факти. В началото на юни 2014 г. американският посланик в София Марси Райс заяви, че САЩ са загрижени и моментът не е подходящ да се работи с Русия по обичайния начин. Дипломатката посъветва българските фирми да не работят с фирми и лица, санкционирани от САЩ във връзка с анексирането на Крим от страна на Русия. А в черния списък беше и е руската „Стройтрансгаз”, на която беше възложено изграждането на „Южен поток”. Рамо на Райс дадоха трима сенатори от САЩ – Джон Маккейн, Кристофър Мърфи и Рон Джонсън, които пристигнаха специално в София, за да си поговорят с тогавашния премиер Пламен Орешарски. След срещата Орешарски огласи пред медиите, че България едностранно спира участието в проекта на газопровода. Формалната причина, която изтъкна, е че са необходими консултации с Брюксел. Логичният въпрос беше защо тези консултации не бяха проведени преди започването на работата по проекта?

Днес, с необясним възторг, премиерът Борисов говори за балкански газов хъб на българска територия, за диверсификация на доставките, за интерконекторни връзки с Турция и Гърция, за разработване на български находища, за отърсване на зависимостта от руски газ и т.н. Но ако оставим настрана тази угодна на Брюксел и Вашингтон политическа реторика, изникват някои простички въпроси. Първо, кога ще заработят тези хъбове и прочее, и кога ще започнат да смъкват надолу сегашните почти 90% зависимост на България от руски газ? Догодина, след пет години, след десет години? А дотогава? В скоби, още през ноември руският министър на енергетиката Александър Новак заяви, че не възнамерява да захранва газов хъб в България. И второ, когато се отървем от хомота на Москва, колко ще плащаме на новите доставчици за кубик неруски газ? Повече или по-малко от руския? И накрая, защо, след като Москва държи в окови Европа със синьото си гориво и трябва час по-скоро да се отървем от тях, в момента се разработва разширяването на Северен поток, по който същият този руски газ ще стига директно до Германия в още по-големи обеми?

За добро или за лошо, каквито и диверсификации да се умуват, Европа в обозримо бъдеще не може да не се снабдява и с руски газ. По преценка на специалистите, средната зависимост на Стария континент от него е и вероятно ще продължи да бъде около 50 процента. Така че по-внимателно с думите и решенията. Време е нашите политици да започнат да мислят повече за националните интереси и да стоят възможно най-настрана от геостратегическите канадски борби на големите.