Напоследък често се говори в медиите за аутизма. Твърди се, че децата аутисти са гениални в някои области, но у нас много често дори не се поставя точна диагноза на деца в такова състояние. Няма точна статистика за това,колко деца в България са диагностицирани с прояви на аутизъм за година, проучване не прави нито една институция.  По неофициални данни в страната ни едно на всеки около 80 деца има аутизъм, като на 5 диагностицирани деца 4 са момчета.

Всъщност, тези деца съвсем не са малко и на пръв поглед не се различават от връстниците си. Проблемите със средата и общуването стават осезаеми, когато такова дете попадне в детска градина или училище. Средата там не е подготвена за среща с аутистите. Проблемите в общуването на малчуганите аутисти е най-голямата тежест и предизвикателство за семейството. Основна цел в грижата за този род деца е създаване на самостоятелна и функционална личност, която да развие заложбите и потенциала си в най-добра степен.

Почти на три години е бил Владимир, когато майка му разбира, че може би нещо не е  наред с детето й. Забелязала, че той не говори и не реагира, когато наблизо има други деца. С часове се съсредоточавал върху предмети, които при това не са играчки. Място в детските градини за децата като Влади няма, въпреки че по закон те имат право на това. Обикновено, когато в семейството има дете-аутист, се налага единият родител да не ходи на работа, за да може да се грижи за него. Проблемът идва от това, че у нас няма институция, която да се занимава с аутистите. На места съществуват дневни центрове, но всички те се ползват срещу заплащане. Липсват също и  подготвени специалисти за работа с особеностите на тези деца. Макар  броят на децата с аутизъм да се увеличава през последните години, тези наши съграждани остават невидими за обществото.

Отскоро Червеният кръст в София работи по свой проект в помощ на децата-аутисти  в големия град. Всички участници в него са убедени, че децата с проблеми в общуването могат да бъдат напълно интегрирани, стига към тях да се прояви отрано грижа и внимание. Основната пречка е неразбирането, че те са като всички останали, имат качества и заложби и могат да бъдат полезни за себе си и околните – обяснява Невелина Стойнева, ръководител на проекта „Приятели на деца и младежи с проблеми от аутистичния спектър“, разработен в столичната организация на БЧК.

Проектът е към края си, започнал е преди година. Една от дейностите по него е насочена към обществеността. От една страна информираме хората за състоянието аутизъм, а от друга се стремим да провокираме емпатия и разбиране към тези деца. Състоянието е специфично и обикновено не се разбира от тези, които никога не са попадали в контакт с аутисти. Не на последно място проблеми създават сложните битови условия, в които се налага да живеят и да се интегрират тези хора. Целта на проекта ни е да разчупи стереотипите, които са се утвърдили в съзнанието ни. В тази посока ни помагат 35 млади  доброволци към БЧК. Участието им е безценно, защото не са обременени от стереотипи и общуват с децата непринудено. Целевата ни група са хората от 10 до 25 години. Те живеят в затворен кръг, денят им минава между кабинета за рехабилитация, дома и училището. Навсякъде обаче остават сами. В тази посока са усилията за промяна. Червенокръстците влизат в центровете за социална рехабилитация и помагат на специалистите. Организираме често занимателни ателиета за малките, за да почувстват нужната за тях грижа и внимание. Забелязваме, че това бързо дава резултат в тяхното развитие. Като цяло се стараем да обединим усилията на максимален брой звена от държавния и неправителствения сектор, които имат опит в работата с деца и младежи от аутистичния спектър, добавя Нeвелина Стойнева.