„…из Устава за добросърдечието на градския управник:
Всеки градски управник трябва да е добросърдечен…
Управителят на града трябва да помни, че само със строгост, па била тя и стократно права, не може нито да утоли хорския глад, нито да облече хорската голота…
Всеки градски управник, който вижда, че даден гражданин се занимава с работата си, да го остави да продължи безпрепятствено…
Да помни градският управник, че славата на Руската империя краси и хазната пълни не друг, а гражданинът…
Ако някой гражданин не носи дарове, всемерно да се проучи коя е причината за това не носене…
Никому да не се пречи да яде и да пие…
Просвещението да се внедрява с умереност, като по възможност се избягва кръвопролитие…“ „Историята на един град”