Резултатите от проведените на 25 октомври избори за органи на местната власт в България са още неокончателни и предстоят балотажи, но вече са възможни някои основни заключения.

Местният вот не внася съществена промяна в съотношението на политическите сили – първа продължава да е управляващата партия ГЕРБ с 32% от гласовете, БСП пак е втора с 13%, а ДПС – трета, с 12%.

Сборът на резултатите на участващия в коалиционното правителство Реформаторски блок /9%/ с резултатите на силите, които подкрепят коалицията в парламента – АБВ /4%/, ВМРО /3%/ и НФСБ /2%/, е общо 18%, и позволява на ГЕРБ да продължи да ръководи изпълнителната власт, макар и на моменти с „плаваща” подкрепа. Така, в условия на икономическа криза и безпрецедентнa миграционна вълна, България запазва политическата си стабилност.

Но макар и процентно политическите сили да запазиха позиции, спрямо парламентарните избори през 2014 г., всички те загубиха абсолютен брой гласове – ГЕРБ около 50 000, БСП – 12 000, ДПС – почти 87 000, Реформаторският блок – 25 000, Патриотичният фронт 85 000, а Атака – 56 000. Без да са стряскащи, цифрите са сериозни и дават основания за сверяване на часовниците с електората.

Но най-голямо основание за такова сверяване дава резултатът от проведения национален референдум за въвеждане или не на електронно гласуване в избирателната система. „За” електронното гласуване се обявиха около 71% от всички взели участие, въпреки резервираното отношение на политическите сили към референдума като форма на пряка демокрация и въпреки безпрецедентната хакерска атака на електронните сайтове на Централната избирателна комисия, на МВР, на дирекция „Информационно обслужване” и на дирекцията за Гражданска регистрация и административно обслужване, извършена от противници на електронния вот, очевидно, за да илюстрират неговата ненадежност. С около 35 на сто участвали гласоподаватели в референдума активността е наистина далеч от регистрираната на последните парламентарни избори, която е и изискуема за признаване на резултатите, но пък е достатъчна за задължително депозиране и дебат на въпросa на допитването в парламента. Дебатът със сигурност ще накара политическите сили да преосмислят резервите си спрямо референдума, а това кара много наблюдатели да смятат, че бавно, но сигурно идеята за решаване на основните обществени въпроси с тази форма на пряка демокрация напредва.

Спечелила е и новата за България идея за съчетаване на различните видове избори с референдум. Мнозина смятаха, че едновременното провеждане на референдума за електронния вот с изборите за местна власт не е било добра идея, но резултатите от вота в неделя опроверга това. Оказа се, че 98% от гласували на референдума са гласували и на местния вот, докато от гласувалите на местния вот само 88% са участвали в референдума. От това социолозите правят заключение, че ако референдумът е бил проведен самостоятелно, активността на местните избори нямаше да е толкова висока.

Така, състоялите се на 25 октомври местни избори съчетани с референдум може и да не доведоха до съществена политическа промяна в България и да не преодоляха някои типични недостатъци на изборния процес, но все пак допринесоха за обогатяване на демократичния опит на страната.